МОТИВИ:

 

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилата в съда тъжба от С.Н.Д. с ЕГН **********,*** против П.Д.С. с ЕГН **********,***, с обвинение ЗА ТОВА, че

На 30.06.2009г., около 19.30 часа, в гр.Свети Влас, на ул.”Байкал”, пред други хора, нарекла тъжителката С.Д. с обидни думи – „простачка”, „мръсница” – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и ЗА ТОВА, ЧЕ

На 30.06.2009г., около 19.30 часа, в гр.Свети Влас, на ул.”Байкал”, пред други хора, се е заканила, че ще удари тъжителката С.Д. и ще се саморазправя не само с нея, но и с нейното семейство и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

Ведно с тъжбата, тажителката Д. предяви граждански иск против подсъдимата С. с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сумата общо в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесените на тъжителката неимуществени вреди, вследствие деятелността на подс.С., подробно описана в обстоятелствената част на тъжбата, от които обезщетение в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и обезщетение в размер на 3000 /три хиляди/ лева за престъплението по чл.144, ал.1 от НК. Наред с това се направи искане за конституиране на тъжителката Д., като граждански ищец по делото. В съдебно заседание, тъжителката Д. поддържа предявения за съвместно разглеждане с тъжбата граждански иск против подсъдимата С..

Съдът, след като изслуша становищата на страните по гражданския иск, намери, че същият е своевременно предявен и отговаря на изискванията, постановени в разпоредбата на чл.85 от НПК. Тъжителката има качеството на пострадала и тъжбата е подадена срещу надлежна страна. Предвид на това, с протоколно определение от 09.03.2010г., съдът прие за съвместно разглеждане предявения от тъжителката Д. граждански иск и конституира същата, като граждански ищец по делото.

В съдебно заседание тъжителката Д., чрез повереника си, поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение против подсъдиматаСтойкова изцяло, така както е въведено с тъжбата. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпните деяния. Аргументира изводите относно правната квалификация на същите.

Подсъдимата С. оспорва фактическите констатации, изложени в тъжбата. Дава подробни обяснения, установяващи фактическата обстановка по делото. Не се признава за виновна и моли да бъде оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение за извършени престъпления по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.144, ал.1 от НК. Защитата на подсъдимата също пледира за признаване на С. за невиновна, поради недоказаност на повдигнатото й обвинение. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.

 

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимата П.Д.С. е със средно-техническо образование. Омъжена е. Не е осъждана. Пенсионер.

Тъжителката Д. и подс.С. ***, като къщите им са разположени една срещу друга, разделени от улица.

На 30.06.2009г., около 19.30 часа, лицето Д. А. Т., която била на гости в дома на тъжителката Д., излизала на заден ход с лекия си автомобил от гаража на тъжителката. На задната седалка на автомобила имало петгодишно дете, което гледало назад през отворения прозорец на колата и напътствало Томовска.

От другата страна на улицата, непосредствено до оградата, пред дома на подс.С., бил спрян таксиметровия автомобил на единия от синовете й. Тъй като при друг случай, при излизане на заден ход с автомобила си, тъжителката Д. била ударила леко автомобила на сина на подс.С., последната излязла на улицата и застанала пред автомобила на сина си, за да напътства водачката на движещия се назад автомобил, както и да следи да не бъде ударен отново.

Като видяла това, тъжителката Д. също излязла на улицата, отишла до подс.С. и й казала да не се разправя с гостенката й, а да се прибира в дома си. Подс.С. отговорила на тъжителката, че няма да се прибере. Цялата препирня между двете продължила около пет минути, през което време гостенката на тъжителката направила няколко маневри, за да изкара колата на улицата и потеглила.

Очевидци на случилото се станали С.М. и приятелката му Я.М., които се прибирали от разходка с кучето си, както и И. Н., който изчаквал в автомобила си, докато гостенката на тъжителката изкара своя от гаража и потегли, като по този начин освободи пътя на Новаков да продължи.

В съдебно заседание, тъжителката Д. доведе, като свидетели на случилото се и И.Б. – съседка на страните по делото, В. С.– квартирант в дома на тъжителката към датата на инцидента, както и Величка И. – продавач в кварталния магазин.

По искане на подсъдимата бяха изслушани освен свидетелите М.М. и Новаков, също така и свид.Димитър Стойков – син на подсъдимата и свид.Ф.Д. – дъщеря на тъжителката.

В показанията си пред съда, водените от страна на тъжителката свидетели твърдят, че след като тъжителката е излязла на улицата при подсъдимата, са чули ясно, че последната я нарекла „простачка” и „мръсница”, както и че я дърпала няколко пъти за ръката и я заплашвала, че ще й се случи нещо лошо, както на нея, така и на семейството й. Всичко това свид.Бакалова твърди, че го видяла и чула, докато стояла на входната врата на къщата си, която е съседна на къщата на подсъдимата.

Свид.В. С. сочи, че през това време се къпел в банята, когато чул викове от улицата и погледнал през прозорчето, което гледало към улицата. Тогава видял подс.С. да дърпа за ръката тъжителката Д. и да я обижда с думите „мръсница” и „кучка”. Вечерта отново видял тъжителката на двора на къщата, където се събирали вечер и забелязал, че ръката й е зачервена. Попитал я какво става, но тя не му отговорила.

Свид.Величка И. не е била свидетел на случилото се. Същата пресъздава пред съда разказаното й от тъжителката Д.. Пред съда свид.И. установява, че тъжителката не й е споделяла, че живее в страх, както и че след инцидента тъжителката не й се е сторила променена и по-различна.

Противно на показанията на свидетелите И. Б., В. С.и В. И., водените от подсъдимата С. свидетели, сочат че не са чули последната да нарича тъжиталката с обидните думи „простачка” и „мръсница”, нито са видяли подсъдимата да хваща и дърпа за ръката тъжителката. В тази връзка, свид.М. установява пред съда, че се прибирал от разходка с приятелката си и кучето, когато видял да излиза кола от гаража на тъжителката. В този момент тъжителката отишла до подсъдимата, която стояла пред един таксиметров автомобил и двете се скарали. Свид.М. сочи, че е бил на десет метра от тъжиталката и подсъдимата, но не е чул подсъдимата С. да изрича сочените в тъжбата обидни думи към тъжителката. Твърди, че ако са били изречени високо със сигурност щял да ги чуе. Наред с това установява, че през цялото време докато траел скандала имал видимост към тъжителката и подсъдимата, но не е видял подсъдимата да хваща за ръка тъжителката. Показанията на свид.М. се потвърждават от показанията на свид.М. – неговата приятелка, която също установява пред съда, че са били на десет метра от подсъдимата и тъжителката, когато са започнали да се карат, но не е чула подсъдимата С. да отправя заплахи към тъжителката и да я нарича „мръсница”. Двамата свидетели твърдят, че всичко продължило около пет минути.

По делото са разпитани и сина на подсъдимата – свид.Д. С. и дъщерята на тъжителката – свид.Ф.Д.. Свид.Стойков твърди, че се събидул от шума на маневриращия автомобил. Прозореца на стаята му гледал към улицата, на която били майка му и тъжителката, и се разправяли. Също сочи, че всичко траело около 3-4 минути, през което време не е чул майка му да заплашва тъжителката, нито е видял да хваща последната за ръката. Свид.Ф.Д., за която се твърди в тъжбата, че е била пряк свидетел на случилото се, и при двата си разпита пред съда установява, че по време на инцидента била в стаята си и не е чули нищо. От майка си разбрала, че подс.С. нарекла тъжителката „мръсница”, хванала я за ръката и я дърпала.

По делото е разпитан и водения от страна на подсъдимата свид.И.Н., който на въпросния ден отивал с автомобила си да търси сина на подсъдимата. На влизане в улицата, свид.Новаков видял маневриращата кола и изчакал в автомобила си да излезе. Докато чакал, автомобила на свид.Н. бил в работен режим и прозорецъл му бил открехнат. Преди да потегли маневриращия автомобил, свид.Н.в видял подсъдимата да напътства шофьорката на другия автомобил. Малко след това видял на улицата да излиза тъжителката. Твърди, че не е чул какво си говорят, само видял двете да ръкомахат. Заявява, че не е видял подсъдимата да хваща тъжителката за ръката. Сочи, че всичко продължило около 5 минути.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка и съобразно събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото не се доказа по несъмнен и категоричен начин повдигнатото в тъжбата обвинение против подс.С. за извършени от нея престъпления по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК. За да стигне до този извод, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.М., Я.М. и И. Н.. Видно от показанията на водената от страна на тъжителката свид.Бакалова, същата сочи пред съда, че свид.М. и приятелката му – свид.М. били там от началото до края на инцидента. Видно от показанията им, и двамата са имали отлична видимост към случващото се между тъжителката и подсъдимата, тъй като са били на десет метра от тях, но не са чули подсъдимата да заплашва тъжителката и да я нарича „простачка”, нито са видяли да я хваща и дърпа за ръката. Показанията на свидетелите М. и М. са потвърждават и от тези на свид.Новаков, който установява пред съда, че през цялото време на инцидента наблюдавал подсъдимата и тъжителката, които ръкомахали, но не е видял едната да хваща другата за ръката. Както сочи свидетелят, единствено мигването би му попречило да види такова действие.

Съдът не кредитира показанията на свид.Д.С. – син на подсъдимата и свид.В. С. – квартирант на тъжителката, с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода по делото. Наред с това, съдът не кредитира и показанията на свидетелите Ф.Д. и В. И., които не са били свидетели на случилото се, а пресъздават ситуацията, така както им е разказана от други. Съдът не кредитира и показанията на свид.И. Б. – съседка на страните, на първо място поради наличието на данни за неразбирателството й с подсъдимата, което авежда на извод за евентуална заинтересованост на същото от изхода по делото, и на второ място, предвид показанията на свид.М., който сочи пред съда, че не е видял да има някой пред входната зелена врата на съседната на страните къща, където свид.Бакалова твърди, че стояла докато трае инцидента.

 Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимата С. за невинна по повдигнатото срещу него обвинение за извършени престъпления по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК, поради което я оправда за същите.

За да се произнесе по предявения в наказателния процес граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, съдът съобрази:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки, който е причинил виновно вреди на другиго, е длъжен да ги поправи. За да възникне обаче основание за обезщетение при причиняване на вреди, е необходимо вредата да е резултат от противоправно и виновно поведение, както и да е налице причинна връзка между вредите и виновното поведение на причинителя. В настоящият случай не бе проведено пълно доказване от страна на тъжителката причинените й неимуществени вреди да са резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимата С.. С оглед на гореизложеното, съдът отхвърли предявения от тъжителката граждански иск за сумата общо в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В тази връзка, процесуалният представител на подсъдимата в хода на съдебните прения направи искане за присъждане на направените по делото разноски. При изготвяне на присъдата, съдът констатира, че по делото не са приложени доказателства за направени от страна на подсъдимата разноски по делото, включая и такива за адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъди такива.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: