Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            13.07.2011 година                             гр.****

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

****ският районен съд                                              граждански състав

на четиринадесети юни                           две хиляди и единадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

     Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря К.Л.

като разгледа докладваното от съдията Атанасова

гражданско дело № 1155 по описа за 2010 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от А.Г.А. с ЕГН **********, с адрес: курортен комплекс “****”, общ. ****, общежитие “**** 1”, № ***, против Х.Т.Т. с ЕГН **********,***, с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот- боксониера № *** с площ от 21.33 кв.м., находяща се в курортен комплекс “****”, общ. ****, общежитие “**** 1”, въз основа на давностно владение, както и да бъде осъден ответникът да му предаде владението на описания имот. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

Ищецът твърди, че въз основа на Заповед № 346/08.11.1994 г. на изпълнителния директор на “****” ЕАД, е бил настанен в боксониера № ** с площ от 21.33 кв.м., находяща се на втори етаж в общежитие “****-1” в курортен комплекс “****”, изградено в ****- общ. в кв. **** по плана на курортния комплекс, целият с площ от 2419 кв.м. Едновременно с това твърди, че между него и търговското дружество не е възникнало наемно правоотношение, но е заплащал наем до м. ноември 2002 г., тъй като е бил заблуден. Счита, че през този период е осъществявал владение върху имота и е придобил същия по давност.

В исковата молба е изложено още, че през 2002 г. А. е направил искане пред изпълнителния директор на търговското дружество да закупи боксониерата, но последният е прекратил “несъществуващия” договор за наем между тях и жилището било продадено с “неистински и неверен” нотариален акт на ответника Х.Т., неправомерно вписан в списъка на окончателните купувачи. Въз основа на “нищожно” решение № **** по гр.д. № **** г. на **** окръжен съд, бил издаден изпълнителен лист в полза на Т. и било образувано “незаконно, недопустимо” изпълнително дело № ****/2009 г. на ЧСИ с рег. № ***с район на действие ****, като ищецът бил принудително отстранен от жилището. Иска се да бъде прието за установено, че ищецът е собственик на описания имот, въз основа на изтекла придобивна давност, да бъде отменен нотариалният акт, с който ответникът се легитимира като собственик, както и да бъде осъден последният да предаде владението на имота. Претендират се разноски.

С молба-уточнение вх. № 7289/05.11.2010 г. е уточнено, че ищецът е упражнявал необезпокоявано владение върху имота през периода 08.11.1994 г. – 07.07.2009 г., т.е. до датата на принудителното му отстраняване.

Въз основа на молба с вх. № 8137/09.12.2010 г. от ответника Х.Т., с протоколно определение от 11.02.2011 г. е конституирано като трето лице-помагач “****” АД. По молба на ищеца е конституирана като ответник и съпругата на Т.- И.И.Т..

В писмени отговори, депозирани по реда на чл. 131 от ГПК, двамата ответници излагат становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърдят, че поставените от ищеца въпроси са решени с влезли в сила съдебни решения, поради което считат, че настоящото производство следва да се прекрати. Наред с това, излагат подробни съображения, с които обосновават отсъствието на предпоставките на чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС).

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск. Ангажира доказателства. Моли да бъде постановено решение, с което претенцията да се уважи.

Пълномощникът на ответниците оспорва иска. Моли да бъде прекратено производството по делото, алтернативно- да бъде отхвърлен искът. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Третото лице-помагач не изпраща представител в съдебното заседание. Не е заявило становище по предявения иск.

Съдът намира предявения иск за допустим. Посоченото от ответниците гр.д. № 300/2002 г. по описа на РС- **** е било образувано по повод исковата молба на Х.Т.Т. против А.Г.А., с правно основание чл. 108 от ЗС, с искане да бъде осъден последният да предаде владението на процесния имот. В хода на производството е бил приет за разглеждане насрещен иск за установяване собствеността на А. върху същия имот. Видно от приложеното гр.д. № 300/2002 г. по описа на РС- ****, в насрещната искова молба същият е изложил, че през 2002 г. Агенцията за приватизация е взела решение за продажба на стаите в общежитие “**** 1” на настанените в тях наематели и тъй като той е бил наемател на помещението в продължение на повече от 8 години, влагал е средства в поддръжката на същото и го е стопанисвал с мисълта, че ще го закупи, е следвало да му бъде предоставена такава възможност. В настоящото производство ищецът твърди, че не е съществувало валидно наемно правоотношение, а е осъществявал владение, което е продължило в срока, необходим за придобиването му по оригинерен способ. С оглед така очертания предмет на двете дела, съдът счита че не е налице хипотезата на чл. 298 от ГПК- макар и да е налице идентичност на страните и искането, различни са сочените от ищеца основания за придобиване правото на собственост.

****ският районен съд, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) и за да бъде уважен, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените в посочената разпоредба предпоставки. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да докаже, че е собственик на претендирания имот и че този имот се владее от ответника.

Страните не спорят, че ответникът владее процесното помещение. Спорно е наличието на първата предпоставка на чл.108 от ЗС- собствеността. С оглед соченото придобивно основание, ищецът следва да докаже в настоящото производство, че е осъществявал явно, спокойно и непрекъснато владение върху претендирания имот в срока, необходим да придобиването му по давност.

От приложената по делото Заповед за настаняване № 346/08.11.1994 г. на “****” ЕАД се установява, че на ищеца А.Г.А. е била предоставена за временно и възмездно ползване боксониера- стая № ***на втори етаж в общежитие “**** 1”, находящо се в курортен комплекс “****”. Със Заповед № 103/10.05.2002 г. на изпълнителния директор на “****” АД, налична в приложеното гр.д. № 300/2002 г., е било отправено предизвестие за прекратяване на така възникналото наемно отношение, поради неизпълнение от страна на наемателя на задължението да заплаща наемната цена и консумативните разходи през периода м.декември 2001 г. – м.април 2002 г., след което със Заповед № 769/13.05.2002 г. в жилището е бил настанен ответникът Х.Т.Т.. С нотариален акт № 99/2002 г. на нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, последният е придобил, по време на брака си с ответницата И.И.Т., собствеността върху описания имот.

По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че за времето от настаняването му през 1994 г. до момента на принудителното му отстраняване, ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота, предоставен му въз основа на Заповед за настаняване № 346/08.11.1994 г. Тази заповед е издадена при действието на Закона за наемните отношения (отм. ДВ бр.44/1996 г.), съобразно изискванията на този закон, и от нея е възникнало валидно наемно правоотношение между праводателя на ответниците “****” АД и ищеца. Следователно, отношенията между тях са такива на наемодател и наемател, и в този смисъл последният има качеството държател, а не владелец на имота. Поради това, упражняваната фактическа власт, независимо от нейната продължителност, не може да има за правна последица придобиването на имота по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. Необходимо е обаче това намерение да бъде външно проявено чрез действия, които да отричат правата на собственика, като същите следва да са ясно, недвусмислено и категорично манифестирани, с оглед изискването на закона владението да не е установено по скрит начин. Такива данни по делото няма. Напротив, от възникването на наемното правоотношение до м.ноември 2001 г. ищецът е заплащал наемната цена за имота, а по-късно е поискал да закупи жилището и следователно не би могло да се приеме, че е считал същото за свое, респ. че е демонстрирал владение за себе си по отношение на действителния собственик. Едва след продажбата на имота на ответниците е обективирал намерение да свои имота, препятствайки достъпа на същите до него, но това владение не би могло да се определи като необезпокоявано, с оглед водените между страните съдебни дела за установяване кому е принадлежало правото на собственост. Ето защо, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване собствеността върху имота по давност. При положение, че ищецът не е установил правото си на собственост върху претендираното помещение на соченото придобивно основание, предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, с оглед направеното искане, следва да се присъдят на ответниците направените разноски по делото, както следва: на ответника Х.Т. сумата от 2000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение и на ответницата И.Т.- сумата от 1000 лева- заплатено от нея адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, ****ският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Г.А. с ЕГН **********, с адрес: курортен комплекс “****”, общ. ****, общежитие “**** 1”, № ***, за приемане за установено по отношение на Х.Т.Т. с ЕГН ********** и И.И.Т. с ЕГН **********,***, при участие като трето лице-помагач на “****” АД с ЕИК ******* представлявано от ****, че ищецът А.Г.А. е собственик въз основа на давностно владение на недвижим имот- боксониера № **** с площ от 21.33 кв.м., находяща се на втори етаж в общежитие “****-1” в курортен комплекс “****”, изградено в ****- общ. в кв. **** по плана на курортния комплекс, целият с площ от 2419 кв.м., при граници за УПИ: от две страни улици, ****, **, ***, *** и ******, с граници на боксониерата: изток- коридор, юг- боксониера ***, запад- външен зид, север- боксониера № ***, отгоре- боксониера ***, отдолу- боксониера ***, ведно с 4.06 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 6.49 кв.м. идеални части от правото на строеж, и за осъждане на ответниците Х.Т.Т. и И.И.Т. да предадат владението на същия имот.

ОСЪЖДА А.Г.А. с ЕГН **********, с адрес: курортен комплекс “****”, общ. ****, общежитие “**** 1”, № ***, да заплати на Х.Т.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА А.Г.А. с ЕГН **********, с адрес: курортен комплекс “****”, общ. ****, общежитие “**** 1”, № ***, да заплати на И.И.Т. с ЕГН **********,***, ул. “****” № **, вх. **, ет.**, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред **** в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: