П    Р    О    Т    О    К    О    Л

 

 14.12.2011 година                                                                                      град Несебър

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на четиринадесети декември                                две хиляди и единадесета година                                             

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ СПАСОВА

                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.К.

                                                                                              М.Д.

                                                                                               

Секретар: А.Г.

Прокурор: М.Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия СПАСОВА

Наказателно ОХ дело № 209 по описа за 2011 година

На именното повикване в 16.30 часа се явиха:

 

Осъденият Д.С.Г., редовно уведомен, се явява лично, осигурен от ОЗ „Охрана”.

Явява се адв. П., назначен за служебен защитник на осъденото лице

За РП Несебър, редовно уведомени, се явява прокурор Ч..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото: Производството е по чл.306, ал.1 от НПК вр. с чл.68, ал.1 от НК по направеното от РП-Несебър искане за привеждане в изпълнение на определеното общо наказание с присъда от 11.06.2011 г. по НОХД №280/1999 г. по описа на РС-Казанлък.

ПОДСЪДИМИЯТ със снета по делото самоличност: Изтърпял съм наказанието по присъдата от 1990 г. по времето, когато бях в казармата. От миналото дело до настоящия момент не съм имал други присъди, а и не съм извършвал и други деяния.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Ще се ползвам от събраните такива по делото.

Адв. П.: Няма да соча нови доказателства. Моля да се приемат писмените доказателства, които са изискани допълнително по делото.

По доказателствата и на основание чл.283 от НПК, съдът

                                                           

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРОЧИТА писмените доказателства по делото, както и служебно изисканите такива.

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

            ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Запознавайки се с искането, направено в предходно съдебно заседание при одобряване на споразумението по НОХД № 209/2011 г., считам, че същото е незаконосъобразно, т.е. в случая е неприложима разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, а именно за привеждане на така определено по предходно дело общо наказание „Лишаване от свобода”, което е било отложено за изпитателен срок от четири години. Да, действително деянието по настоящото наказателно производство е извършено в изпитателния срок на това общо наказание, но разглеждайки внимателно бюлетините за съдимост на осъденото лице, както и  отделните осъждания, виждаме, че едно от осъжданията е за деяние, което е извършено през 1993 г. с влязла в сила присъда през 1994 г., а другото, което е извършено през 1999 г. и влязло в сила 2001 г. Взети поотделно за всяко от двете деяния съответно е изтекла абсолютната погасителна давност за изпълнение на наказанието, визирана в разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 4 от НПК, поради което в случая неправилно е извършена кумулацията между наказанията, с които е определено общо наказание шест месеца „Лишаване от свобода” с този изпитателен срок, който е определен от четири години. Дори да се приеме, че е налице основание за кумулация на тези две осъждания, изтичането на абсолютната погасителна давност на тяхното изпълнение прави безпредметно извършването на кумулиране на тези две наказания, а от друга страна и приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, съгласно което, когато деянието по настоящото наказателно производство бъде извършено в изпитателния срок от предходно осъждане, следва да бъде изтърпяно ефективно. Ето защо, считам, че искането за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК е неоснователно и незаконосъобразно, тъй като би утежнило положението на осъдено лице, а не са налице законовите основания за приложението му. Моля за произнасяне в този смисъл.

Адв. П.: Съгласен съм със становището, изразено от прокурора.

Съдът ДАВА последна дума на осъденото лице.

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам казаното от прокурора.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание за постановяване на определението, като съобщи на страните, че ще обяви определението в 17.40 часа.

След като изслуша становищата на страните и съобрази закона, представените по делото справки и бюлетини за съдимост, съдът намира следното:

Видно от представените писмени доказателства, осъденият Д.С.Г. с ЕГН **********,***, има следните влезли в сила присъди:

1.                  По НОХД №274/1988 г. с влязла в сила присъда от 03.01.1989 г. на РС-Смолян за деяние, извършено през м.юни 1988 г., на осъденото лице е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 години.

2.                  По НОХД №24/1990 г. с влязла в сила присъда на РС-Мадан от 18.09.1990 г. за деяние, извършено на 29.10.1989 г., на осъденото лице е наложено наказание лишаване от свобода за срок от З месеца. На основание чл.69, ал.2 от НК осъденото лице е освободено от изтърпяване на наложеното наказание по НОХД №274/1988 г. на РС-Смолян.

3.                  По НОХД №24/1994 г. с влязла в сила присъда на РС-Златоград от 06.04.1994 г. за деяние, извършено на 09/10.01.1993 г., на осъденото лице е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. Датата на деянието по НОХД №24/1994 г. на РС-Златоград не е видна от справката и бюлетина за съдимост, но се установява от служебно изисканите от настоящия състав мотиви към присъдата – 09/10.01.1993 г.

4.                  По НОХД №132/1997 г. с влязла в сила присъда на РС-Бургас от 15.04.1997 г. за деяние, извършено на 01.04.1997 г., на осъденото лице е наложено наказание глоба в размер на 5 000 лева.

5.                  По НОХД №280/1999 г. с влязла в сила присъда на РС-Казанлък от 11.07.2001 г. за деяние, извършено на 07/08.03.1993 г., на осъденото лице е наложено наказание три месеца лишаване от свобода.

По това дело съдът е и групирал наложените до този момент наказания, като е определил две групи, както следва:

- на основание чл.25, ал.1 от НК е кумулирал така наложеното по НОХД №280/1999 г. наказание с наказанието, наложено по НОХД №24/1990 г., като е определил общо наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца при първоначален общ режим и на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал като изтърпяно така определеното наказание с наказанието от 3 месеца, изтърпяно по НОХД №24/1990 г. на РС-Мадан.

- на основание чл.25, ал.1 от НК е кумулирал наказанията по НОХД №274/1988 г., по НОХД №24/1994 г., по НОХД №132/1997 г., като е определено едно общо наказание лишаване от свобода от шест месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 4 години.

6.     По НОХД №159/2004 г. с влязло в сила определение на РС-Несебър от 12.08.2004 г. е одобрено споразумение за деяние, извършено на 07.08.2004 г., е наложено наказание глоба от 800 лева.

7.     По НОХД №209/2011 г. с влязло в сила определение на РС-Несебър на 14.11.2011 г. е одобрено споразумение за деяние, извършено в периода от 06.10.2003 г. до 07.10.2003 г., е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода.

В проведеното съдебно заседание от 14.11.2011 г. представител на РП-Несебър е направил искане да се приведе в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК общото наказание, определено по НОХД №280/1999 г. на РС-Казанлък с мотива, че деянието, за което е наложено наказанието по НОХД №209/2011 г. на РС-Несебър е извършено в рамките на четиригодишния изпитателен срок на така определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода.

В проведеното съдебно заседание на 14.12.2011 г. представителят на РП-Несебър не поддържа направеното искане, излагайки подробни мотиви. Посочил е, че извършената кумулация по НОХД №280/1999 г. на РС-Казанлък, с която на осъденото лице е определено общото наказание шест месеца лишаване от свобода с четири години изпитателен срок, чието привеждане на основание чл.68, ал.1 от НК се иска в настоящото производство, е неправилна. Поради това счита, че съдът не следва да се ръководи от нея и да превежда в изпълнение така наложеното наказание. Според него следва да се преценят отново предпоставките по чл.25, ал.1 от НК, като ако изобщо са налице такива, то те са за двете деяния, за които има наложени наказания с присъдите по НОХД №280/1999 г. на РС-Казанлък и по НОХД №24/1994 г. на РС-Златоград. Тъй като обаче давността за изпълнение е изтекла и за двете наказания, то към настоящия момент няма основания за приложението на чл.25, ал.1 от НК и по отношение на тях.

Съдът, като съобрази данните по делото и становището на представителя на РП-Несебър, дадено в съдебно заседание от 14.12.2011 г., намира, че следва да остави без уважение искането на основание чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на общото наказание шест месеца лишаване от свобода с четири години изпитателен срок, определено на основание чл.25, ал.1 от НК за наказанията по НОХД №280/1999 г. на РС-Казанлък по НОХД №274/1988 г., по НОХД №24/1994 г., по НОХД №132/1997 г.

Извършеното групиране и кумулиране по НОХД №280/1999 г. на РС-Казанлък не задължава настоящия състав да се съобрази с тях. Предвид новопостановените присъди в правомощието на последния е да извърши нова преценка, вземайки предвид всички известни по делото данни. Тъй като наказанието, за което е направено искането по чл.68, ал.1 от НК, е определено по реда на чл.25, ал.1 от НК като общо наказание в една от групите, то неминуемо различните изводи на съда в настоящото производство ще се отразят и на приложението на чл.68, ал.1 от НК.

Видно от данните по справката и бюлетините, по НОХД №274/1988 г., по НОХД №24/1994 г., по НОХД №132/1997 г., за които е определено общото наказание шест месеца лишаване от свобода с четири години изпитателен срок, деянията не са извършени в реална съвкупност от осъденото лице и нито към онзи момент, когато е извършена кумулацията по НОХД №280/1999 г. на РС-Златоград, нито към настоящия момент са налице условията за определяне на общо наказание по тях.

Видно от данните по справката и бюлетините, само за деянията по НОХД №280/1999 г. на РС-Казанлък и по НОХД №24/1994 г. на РС-Златоград се установяват предпоставките на чл.25, ал.1 от НК т.е. извършени са преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Същевременно видно от данните по делото е, че изпълнението на наказанията, наложени по двете дела, е погасено по давност. Така изпълнението на наказанието от шест месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок, наложено по НОХД №24/1994 г. на РС-Златоград, е погасено по давност по чл.82, ал.1, т.4 от НК с изтичане на петгодишен срок, който съгласно чл.82, ал.2 от НК тече от влизане на присъдата в сила на 06.04.1994 г., тъй като видно от справката за съдимост в изпитателния срок по чл.66 от НК подсъдимият не е извършил деяние, за което да му е наложено наказание лишаване от свобода. Давността по чл.82, ал.1, т.4 от НК за изпълнение на наказанието е изтекла на 06.04.1999 г., а по чл.82, ал.4 във вр. с ал.1, т.4 - на 06.10.2001 г. Изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД №280/1999 г. също е погасено по давност по чл.82, ал.1, т.4 от НК с изтичане на петгодишен срок от влизане на присъдата в сила на 11.07.2001 г. Следователно давността по чл.82, ал.1, т.4 от НК за изпълнение на наказанието е изтекла на 11.07.2006 г., а по чл.82, ал.4 във вр. с ал.1, т.4 - на 11.01.2009 г.

Тъй като на кумулиране подлежат само подлежащи на изпълнение наказания, то видно за настоящия състав не е налице основание да се определя общо наказание лишаване от свобода към настоящия момент. Предпоставките за кумулиране на тези две наказания са били налице и към момента на извършеното групиране и кумулиране по НОХД №280/1999 г., но доколкото това не е сторено към онзи момент, то този пропуск не може да се тълкува във вреда на осъденото лице.

С оглед новата преценка, извършена от съда по чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.25, ал.1 от НК, то няма основание и не са налице предпоставките за приложението на чл.68, ал.1 от НК по отношение на общото наказание шест месеца лишаване от свобода с четири години изпитателен срок, определено за наказанията по НОХД №274/1988 г. на РС-Смолян, по НОХД №24/1994 г. на РС-Златоград, по НОХД №132/1997 г. на РС-Бургас, с присъдата по НОХД №280/1999 г. на РС-Казанлък.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП-Несебър на основание чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на общото наказание шест месеца лишаване от свобода с четири години изпитателен срок, определено и наложено на основание чл.25, ал.1 от НК на  Д.С.Г., с ЕГН **********,***, с присъдата по НОХД №280/1999 г. на РС-Казанлък за наказанията по НОХД №274/1988 г. на РС-Смолян, по НОХД №24/1994 г. на РС-Златоград, по НОХД №132/1997 г. на РС-Бургас.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок пред Окръжен съд-гр.Бургас, считано от днес.

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                                                       

                                                                                                                       2.

 

Съдът обяви определението в 17.40 часа в присъствието на страните по делото, като бе разяснен реда и срока за неговото обжалване.

 

            Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17.50 часа с прочитане на определението.

 

      СЕКРЕТАР:                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: