РЕШЕНИЕ

 

139                                          14.10.2011 г.                                 гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                      граждански състав  на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година                     

в публично заседание в следния състав:

                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар К.Л.

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 229 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на СД „Х.” ЕООД, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. ******, представлявано от Е. Е. В., против „П.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, Промишлена зона, представлявано от Т. В. П.. Ищецът твърди, че ответника бил закупил и получил от него периодични профили № 12- 3950 кг. на стойност 3199,50 лв., периодични профили № 14- 4280 кг. на стойност 3466,80 лв., периодични профили № 22- 2080 кг. на стойност 1684,80 лв. За тези задължения била издадена фактура № 0000175816/10.04.2006 г. на обща стойност 10 021,32 лв. Ответното дружество било останало задължено със сумата от 1670,22 лв. Предвид на това се моли да бъде осъден последния да заплати на ищеца посочената по- горе сума, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на предявяване на иска- 29.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 100 лв., представляваща мораторна лихва, считано от 10.04.2006 г. до 29.12.2010 г. Претендират се разноски.

Ответникът взема становище за неоснователност на претенциите като се твърди, че не е получавал стоката, чието заплащане се претендира. По отношение на претендираната мораторна лихва се прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представена фактура № 175816/10.04.2006 г. за сумата от 10 021,32 лв. Предмет на фактурата са посочените по- горе периодични профили. Приложена е и експедиционна бележка № 996/06.04.2006 г., в която в графата „приел” е положен подпис и изписано „Ив. И.”. Представени са три кантарни бележки. В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства. Свидетелите Н. и М. обясняват принципно каква е била организацията на работа в ищцовото дружество.

С оглед на така изложеното съдът намира претенциите за неоснователни. Както бе отбелязано по- горе ответното дружество твърди, че не е получавало стоката, за чието заплащане се претендира. Тъй като се касае за отрицателни факти, в тежест на ищеца бе да докаже, че е доставил въпросните периодични профили, което той не стори. Нито в посочените кантарни бележки, нито в експедиционната бележка, е отразено, че стоката е получена от ответника. От показанията на свидетелите стана ясно, че подписа в графата „приел” в експедиционната бележка е подписа на шофьора, който превозва стоката до обекта на купувача. И двамата свидетели говорят каква е принципно организацията на работа в ищцовото дружество, но същите не са присъствали на предаване на стоката на ответника. В тази връзка за последният не се установи да е възникнало задължението за заплащане на процесната сума. Един от елементите на продажбата е предмета да бъде получен от купувача, което в случая не се доказа по безспорен начин. Ето защо претенцията следва да бъде отхвърлена. Заключението по извършената съдебно- счетоводна експертиза установява, че размера на незаплатената част от фактура № 175816/10.04.2006 г. е 1670,22 лв., което не се оспорва от страна на ответника. За същият обаче не е възникнало задължение да заплати тази сума. Претенцията за заплащане на мораторната лихва също следва да бъде отхвърлена тъй като същата има акцесорен характер и следва съдбата на главния иск.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответното дружество за заплащане на съдебно- деловодните разноски, а именно сумата от 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на СД „Х.” ЕООД, БУЛСТАТ***** със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. ******, представлявано от Е. Е. В., против „П.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, Промишлена зона, представлявано от Т. В. П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1670,22 лв., представляваща незаплатен остатък по фактура № 0000175816/10.04.2006 г. на стойност 10 021,32 лв., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на завеждане на иска- 29.12.2010 г. до окончателното заплащане, както и сумата от 100 лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода от 10.04.2006 г. до 29.12.2010 г.

ОСЪЖДА СД „Х.” ЕООД, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. *****, представлявано от Е.Е.В., да заплати на „Перчемлиев” ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. Несебър, Промишлена зона, представлявано от Т. В. П., сумата от 300 лв. /триста лева/, представляващи съдебно- деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: