Р       Е       Ш       Е       Н       И      Е

  238                                                   20.05.2011 г.                                              гр.Несебър                             

                                               В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - НЕСЕБЪР                                                 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и първи април                                           две хиляди и единадесета години

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                  Председател: Т. Спасова

Секретар: Д.Г.

като разгледа докладваното от съдия Т. Спасова

наказателно административен характер дело №262 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е образувано на основание чл.59 и следващи от ЗАНН по жалба на „А.А” ****-С. против Наказателно постановление №11/17.09.2010 г. на Председателя на Комисията за защита на личните данни, с което е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди лева/, на основание чл.42 ал.9 от ЗЗЛД за нарушение по чл.18, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 и т.3 във вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

            В жалбата се моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност да бъде намален размера на наложените наказания.

            Представител на органа, издал наказателното постановление се явява и оспорва жалбата.

            След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 01.07.2010 г. в к.к. Слънчев бряг, като администратор на лични дани по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД при осъществяване предмета на дейност на дружеството в хотел „А.», стопанисвано от „А. А» ****, с управител Ф. Л., служители на КЗЛД-София констатирали, че обработва лични данни на гости на хотела, без да е уведомил КЗЛД за настъпилата промяна на данните по първоначалното заявление за регистрация, като е нарушил разпоредбата на чл.18, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 и т.3 във вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. Проверяваното ЮЛ е регистрирано като администратор на лични данни и е вписано в регистъра по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД с уникален идентификационен номер 118238. Регистрирането е извършено през 2003 г. въз основа на заявление за регистрация №З-46003 от 20.11.2003 г. С него дружеството обявило поддържането на един регистър – „Персонал“, за нуждите на който се обработват лични данни на служители с цел изпълнение на изискванията на КТ, ЗСч, КСО, ЗЗО, ЗДОФЛ и ЗЗЛД.

За конкретната проверка служителите на КЗЛД-София били натоварени с изрична заповед №РД-106 от 24.06.2010 г. на Председателя на КЗЛД. Проверката започнала на 30.06.2010 г., когато в изпълнение на възложените задължения служителите посетили на място хотела, като били посрещнати от служители на хотела. Проверяващите оставили въпросник по образец за извършване на проверката, в който бил посочен набор от документи, които следва да се приложат към въпросника, като уведомили служителите, че ще минат да вземат документите на следващия ден - 01.07.2010 г. Въпросникът бил попълнен от домакина на хотела Гергана Стойчева, като на следващия ден проверяващите с приемо – предавателен протокол иззели и адресните карти на три от лицата, настанени като гости на хотела за периода от 24.06.2010 г. до 30.06.2010 г. От същите е видно, че съдържат лични данни относно имената, документа за самоличност и гражданството на лицата, посочени в тях. С въпросника служителят на хотела удостоверил, че се обработват лични данни за две категории физически лица – персонал и клиенти на хотела, като за периода от 01.06.2009 г. до 30.06.2010 г. в хотела са били настанени общо 1274 лица. Била представена изисканата инструкция за определяне на мерките за защита на личните данни.

За констатираното нарушение е съставен АУАН №19 от 10.08.2010 г., връчен на упълномощено лице с пълномощно №2от 09.08.2010 г., след което било издадено атакуваното НП.

Не се спори, че на 05.10.2010 г. дружеството е заявило промяната в КЗЛЛ, като е обявило воденето на регистър „Контрагенти“. На същата дата е връчено и атакуваното НП.

          Съдът разпита свидетелите Цветан Иванчовски, А.С. и Тоня Гюрова, на чиито показания няма основание да не даде вяра като пълни и достоверни, както и прие и приложените към административно наказателната преписка писмените доказателства, като горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Председателя на Комисията за защита на личните данни, въз основа на АУАН, като административно наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение.

            Съдът намира, че административно наказателното производство, е проведено  правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

          Съдът намира, че правилно АНО е наказал дружеството, като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.18, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 и т.3 във вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД от ЗЗЛД. Видно от въпросника, дружеството попълва два регистъра – за гостите и за служителите на хотела. Установената фактическа обстановка практически не се отрича в депозираната жалба, доколкото се сочи, че регистърът се обработва в съответствие със задължението на жалбоподателя по чл.49 от ЗТ. Безспорно се установи, че за ревизирания период администраторът е започнал да обработва лични данни за целите на нов регистър на физически лица, ползващи услуги на хотела, преди да уведоми КЗЛД за промяната на данните по първоначалното заявление за регистрация. За проверявания период от 01.06.2009 г. до 30.06.2010 г. дружеството е попълвало два регистъра за персонала и за гостите на хотела, като не е обявило настъпилата промяна в КЗЛД. В АУАН и НП като конкретен случай на обработване на информация са посочени действията по оформяне на адресните карти на три лица за периода на престоя им от 24.06.2010 г. до 30.06.2010 г., като адресните карти са иззети и приложени по делото. Видно е, че в регистъра лицата са вписвани с имена, притежаван документ за самоличност и гражданство. Безспорно извършеното е обработване на «лични данни» по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД за период, предхождащ действията на дружеството по заявяване промяната в данните по първоначалната регистрация в КЗЛД.

          Съдът не приема възраженията на жалбоподателя, подробно развити в жалбата, че е изтекъл едногодишния срок по чл.34 от ЗАНН от извършване на нарушението. Аргументира се с твърдението, че то е било довършено през 2006 г. с изтичане на  законовоустановения 7-дневен срок за уведомяване, считано от влизане в сила на разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗТ. Настоящата съдебна инстанция не споделя това становище. Задължението на администратора произтича от разпоредбата на чл.18, ал.3 от ЗЗЛД и бездействието по уведомяване се явява в нарушение на цитираната разпоредба. Административното нарушение не е било довършено с изтичане на срока за уведомяване. Тогава единствено е било постановено неговото начало, тъй като изтичането на срока не отменя задължението за уведомяване. Или касае се до такова административно нарушение, извършено чрез бездействие, което започва с изтичане на този срок и завършва с подаването на съответната декларация в КЗЛД. Поради това следва да се приеме, че едногодишният срок на погасителната давност по чл.34 от ЗАНН започва да тече от момента на подаване на декларацията т.е. от довършване на административното нарушение. Аргумент в полза на този извод е разпоредбата на чл.17б, ал.4 от ЗЗЛД, която разрешава обработване на лични данни, само след подаване на съответното заявление, независимо кога е сторено това – в законоустановения срок или извън него. В настоящия случай за жалбоподателя задължението за уведомяване е възниквало още с приемане на цитираната разпоредба от ЗТ, като същият към момента на проверката с бездействието си обективно е продължавал да осъществява състава на вмененото административно нарушение по чл.18, ал.3 от ЗЗЛД. Задължението си по уведомяване същият е изпълнил едва на 05.10.2010 г.

При индивидуализация на наказанието, следва да се съобразят обстоятелствата, че нарушението е извършено за първи път и че няма установени други нарушения по ЗЗЛД, но че се касае до значителен брой туристи за проверявания период – 1274 лица. Не на последно място е и обстоятелството, че действия по отстраняване на нарушението са предприети едва, след като от страна на административно наказващия орган са взети ефективни мерки по санкциониране на лицето с налагане на имуществена санкция с издаване на атакуваното наказателно постановление. Заявлението за промяна е подадено в деня, в който жалбоподателят е получил наказателното постановление в противоречие с твърденията в жалбата, че това е станало значително по - рано. Проверката е осъществена на 30.06.2010 г. - 01.07.2010 г., а жалбоподателят е предприел мерки по отстраняване на констатираното нарушение едва три месеца по – късно и то след издаване на наказателното постановление. Поради това съдът намира, че няма основание за налагане на абсолютния минимум от 500 лева, предвиден в законовата разпоредба. Административно наказателната отговорност в конкретния случай следва да се реализира при баланс на смекчаващите и отегчаващите я обстоятелства и същевременно в размер, достатъчен да изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде изменено, като така определената имуществена санкция от 2000 лева следва да се намали и определи в размер на 1000 лева, като в този размер същата се явява справедлива, адекватна на извършеното нарушение и е в състояние да осъществи целите на чл.12 от ЗАНН.

  Водим от горното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът

 

                                                                         РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА наказателното постановление, с която на на „А.А” ****-С., представлявана от М.П.Л., с ЕИК *********, с адрес на управление – гр. С., ул. „Ч. в.“ №**Б, ет.*, ап.**-**, за нарушение на чл.18, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 и т.3 във вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД на основание чл.42, ал.9 от ЗЗЛД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като я НАМАЛЯВА до размера на 1000 /хиляда/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

 

                                                                                  Районен съдия…………………………..