РЕШЕНИЕ

 

№149                                                  07.11.2011 г.                                      гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                               граждански състав  на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година                     

в публично заседание в следния състав:

                                                                Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар К.Л.

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 293 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „А.Т.П.Е.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Русе, **** представлявано от М.Ч., против „П. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление понастоящем гр. София, ****** /видно от търговския регистър/, представлявано от Т.В.П.. Твърди се, че между страните е сключен договор № 100099/12.08.2010 г. за продажба на авточасти, аксесоари, оборудване, смазочни материали. Съгласно съглашението ищецът бил доставял на ответника стоки на обща стойност 10 520,99 лв., за което били издадени следните фактури: фактура № 3000001857/26.10.2010 г. за сумата от 1769,08 лв.; фактура № 3000001907/28.10.2010 г. за сумата от 278,15 лв.; фактура № 3000001941/29.10.2010 г. за сумата от 852,84 лв.; фактура № 3000001986/01.11.2010 г. за сумата от 165,95 лв.; фактура № 3000002020/03.11.2010 г. за сумата от 137,48 лв.; фактура № 3000002092/08.11.2010 г. за сумата от 426,32 лв.; фактура № 3000002120/09.11.2010 г. за сумата от 63,00 лв.; фактура № 3000002143/10.11.2010 г. за сумата от 1223,66 лв.; фактура № 3000002167/12.11.2010 г. за сумата от 863,06 лв.; фактура № 3000002319/24.11.2010 г. за сумата от 766,21 лв.; фактура № 3000002342/25.11.2010 г. за сумата от 139,20 лв.; фактура № 3000002378/29.11.2010 г. за сумата от 581,87 лв.; фактура № 3000002385/30.11.2010 г. за сумата от 81,62 лв.; фактура № 3000002391/30.11.2010 г. за сумата от 227,72 лв.; фактура № 3000002401/01.12.2010 г. за сумата от 276,18 лв.; фактура № 3000002405/01.12.2010 г. за сумата от 436,51 лв.; фактура № 3000002406/01.12.2010 г. за сумата от 2,88 лв.; фактура № 3000002420/02.12.2010 г. за сумата от 219,61 лв.; фактура № 3000002423/02.12.2010 г. за сумата от 193,81 лв.; фактура № 3000002425/02.12.2010 г. за сумата от 16,56 лв.; фактура № 3000002439/03.12.2010 г. за сумата от 434,98 лв.; фактура № 3000002448/06.12.2010 г. за сумата от 1433,52 лв.; данъчно кредитно известие № 3000002384/30.11.2010 г. за сумата от 69,22 лв. Посочените суми ответникът не бил заплатил, поради което се моли да бъде осъден да ги заплати, ведно със законната лихва върху тях, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и сумата от 912,40 лв., представляваща неустойка за неплащане на сумата, както следва: фактура № 3000001857/26.10.2010 г.- неустойка в размер на 189,29 лв.; фактура № 3000001907/28.10.2010 г.- неустойка в размер на 29,20 лв.; фактура № 3000001941/29.10.2010 г.- неустойка в размер на 86,98 лв.; фактура № 3000001986/01.11.2010 г.- неустойка в размер на 16,76 лв.; фактура № 3000002020/03.11.2010 г.- неустойка в размер на 13,61 лв.; фактура № 3000002092/08.11.2010 г.- неустойка в размер на 40,06 лв.; фактура № 3000002120/09.11.2010 г.- неустойка в размер на 5,85 лв.; фактура № 3000002143/10.11.2010 г.- неустойка в размер на 112,57 лв.; фактура № 3000002167/12.11.2010 г.- неустойка в размер на 78,53 лв.; фактура № 3000002319/24.11.2010 г.- неустойка в размер на 60,53 лв.; фактура № 3000002342/25.11.2010 г.- неустойка в размер на 10,85 лв.; фактура № 3000002378/29.11.2010 г.- неустойка в размер на 43,05 лв.; фактура № 3000002391/30.11.2010 г.- неустойка в размер на 16,62 лв.; фактура № 3000002401/01.12.2010 г.- неустойка в размер на 19,88 лв.; фактура № 3000002405/01.12.2010 г.- неустойка в размер на 31,42 лв.; фактура № 3000002406/01.12.2010 г.- неустойка в размер на 0,20 лв.; фактура № 3000002420/02.12.2010 г.- неустойка в размер на 15,59 лв.; фактура № 3000002423/02.12.2010 г.- неустойка в размер на 13,76 лв.; фактура № 3000002425/02.12.2010 г.- неустойка в размер на 1,17 лв.; фактура № 3000002439/03.12.2010 г.- неустойка в размер на 30,44 лв.; фактура № 3000002448/06.12.2010 г.- неустойка в размер на 96,04 лв. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В месечният срок ответното дружество депозира отговор, с който твърди, че е получило стоките и платило цената, поради което не дължи плащане. Прави се възражение за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави поради липса на краен предел. Представят се писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.79, чл.86 и чл. 92 от ЗЗД. От представеният по делото договор № 100099/12.08.2010 г. е видно, че между страните е сключено съглашение с предмет покупко- продажба на авточасти, аксесоари, смазочни материали. Въз основа на същия са били извършени доставки на стоки на обща стойност 10 520,99 лв. С отговора на исковата молба ответникът заяви, че е изплатил посочената по- горе сума като представи доказателства в тази насока. Видно от същите главницата е била заплатена след подаване на исковата молба. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрази становище, че действително сумата е вече заплатена. В тази връзка и с оглед изявленията на страните и най- вече на ищеца настоящата инстанция намира, че следва да отхвърли претенцията за главницата предвид на това, че същата е била заплатена в хода на съдебното производство.

По отношение на законната лихва върху главницата съдът намира, че иска следва да бъде уважен като се зачете за начало на периода датата на подаване на исковата молба, а именно 28.03.2011 г., видно от пощенското клеймо, и за краен период както следва: 26.04.2011 г. за фактури № 1941, 2020 и 13.05.2011 г. за останалите фактури. Това е така тъй като плащането на главницата, видно от приложените доказателства, е настъпило в хода на съдебното производство и по- точно на посочените по- горе крайни дати. Предвид на това в периода от датата на подаване на исковата молба до извършване на плащането се дължи лихва на основание чл.86 от ЗЗД.

По отношение на претенцията за неустойка съдът я намира за основателна. Съгласно чл. 4.11 от договора страните са се уговорили в случай на забава на купувача за плащане, същият да дължи неустойка в размер на 0,1 % от стойността на неплатената фактура за всеки просрочен ден. Предвид датите на плащане на главниците съдът намира, че се дължи неустойка за забавено плащане. От страна на ответното дружество бе направено възражение за нищожност на клаузата тъй като същата противоречала на добрите нрави. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK, докладчици председателят Марио Бобатинов и съдията Емил Марков, обаче не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Предвид на това такова възражение не се споделя. За начален период на дължимостта ищецът посочва датата на издаване на всяка фактура. Видно от чл.4.3 на договора уговорено е срока за плащане да бъде 45 дни. Съдът намира, че началото на този срок следва да бъде от датата на доставката на стоката, а не от датата на издаване на фактурата както твърди ищеца. Това е така тъй като в чл.4.2 е уговорено, че цената се заплаща в лева в брой при доставката или на касата на продавача. Систематичното място на клаузата за срока на плащане, а именно след договорката кога се плаща, навежда на извода, че посочените 45 дни започват да текат от датата на доставка на стоката. По делото са приложени стокови разписки, неоспорени от ответника, за част от стоките, които са подписани от представител на дружеството. По отношение на останалите стоки настоящата инстанция намира, че след като фактурите са подписани и приети от ответника, то следва да се приеме, че към датата на съставянето на тези документи стоките вече са били получени от ответното дружество. Следва да се отбележи, че подписването, приемането и получаването на стоката не бе оспорено от страна на ответника. Позицията на последният бе само и единствено във връзка с това, че уговорените 45 дни за плащане следва да започнат да текат от доставката на стоката, което съдът възприема. Предвид на това обаче, че получаването на стоката съвпада с издаването на фактурата, то за начален срок за заплащане на дължимата неустойка следва да се приеме датата на съставянето на всяка фактура. Съгласно заключението по извършената съдебно- счетоводна експертиза неустойката възлиза на сумата от 913,96 лв. като за краен срок вещото лице приема датата на пощенското клеймо, с което е подадена исковата молба. Предвид на това обаче, че претенцията е за 912,40 лв. то иска следва да бъде уважен до този размер. Следва да се отбележи, че тезата на ответника, че тъй като било налице плащане не се дължала неустойка, не се споделя от настоящата инстанция. В случая е била уговорена неустойка за забавено плащане, което е факт, поради което такава се дължи от изпадането в забава до заплащането.

На основание чл.78, ал.2 от ГПК следва на ищеца да бъдат присъдени направените по делото съдебно- деловодни разноски в пълен размер. Това е така тъй като независимо, че е настъпило плащане, същото е извършено в хода на съдебното производство, поради което и тъй като ответника с поведението си е станал причина за завеждане на делото, последния следва да понесе направените от ищеца разноски. Същите възлизат на сумата от 1051,60 лв. Във връзка с настъпилото късно плащане, въпреки че претенцията за главницата следва да бъде отхвърлена, разноски на ответника не се дължат.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „А.Т.П.Е.” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Русе, ......., представлявано от М.Ч., за осъждане на „П. ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление понастоящем гр. София, ......., представлявано от Т.В.П., да заплати на ищеца сумата от 10 520,99 лв., представляващи стойността на доставени на ответника стоки по договор № 100099/12.08.2010 г.

ОСЪЖДА „П. ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление понастоящем гр. София, ......., представлявано от Т.В.П., да заплати на „А.Т.П.Е.” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Русе, ......., представлявано от М.Ч., законната лихва върху сумата от 990,32 лв., представляваща сбор от главниците по фактури № 3000001941/29.10.2010 и фактура № 3000002020/03.11.2010 г., дължима за периода от датата на подаване на исковата молба- 28.03.2011 г. до 26.04.2011 г.

 ОСЪЖДА „П. ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление понастоящем гр. София, ......., представлявано от Т.В.П., да заплати на „А.Т.П.Е.” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Русе, ......., представлявано от М.Ч., законната лихва върху сумата от 9995,89 лв., представляваща сбор от главниците по № 3000001857/26.10.2010 г., фактура № 3000001907/28.10.2010 г., фактура № 3000001986/01.11.2010 г., фактура № 3000002092/08.11.2010 г., фактура № 3000002120/09.11.2010 г., фактура № 3000002143/10.11.2010 г., фактура № 3000002167/12.11.2010 г., фактура № 3000002319/24.11.2010 г., фактура № 3000002342/25.11.2010 г., фактура № 3000002378/29.11.2010 г., фактура № 3000002385/30.11.2010 г., фактура № 3000002391/30.11.2010 г., фактура № 3000002401/01.12.2010 г., фактура № 3000002405/01.12.2010 г., фактура № 3000002406/01.12.2010 г., фактура № 3000002420/02.12.2010 г., фактура № 3000002423/02.12.2010 г., фактура № 3000002425/02.12.2010 г., фактура № 3000002439/03.12.2010 г., фактура № 3000002448/06.12.2010 г., дължима за периода от датата на подаване на исковата молба- 28.03.2011 г. до 26.04.2011 г..

ОСЪЖДА „П. ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление понастоящем гр. София, ......., представлявано от Т.В.П., да заплати на „А.Т.П.Е.” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Русе, ......., представлявано от М.Ч., сумата от 912,40 лв. /деветстотин и дванадесет лева и четиридесет стотинки/, представляващи сбор от неустойки по фактури, дължими за периода от 11.12.2010 г. до 28.03.2011 г.

ОСЪЖДА „П. ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление понастоящем гр. София, ......., представлявано от Т.В.П., да заплати на „А.Т.П.Е.” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Русе, ......., представлявано от М.Ч., сумата от 1051,60 лв. /хиляда петдесет и един лев и шестдесет стотинки/, представляващи съдебно- деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: