Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

368                                                 03.10.2011г.                                  гр.Несебър

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

НЕСЕБЪРСКИ    РАЙОНЕН СЪД                                          наказателен състав

На  седми септември                                         две хиляди и единадесета година

в публично заседание в следния състав:

     РАЙОНЕН СЪДИЯ : Йорданка Майска-Иванова

при секретаря А.Г.

като разгледа докладваното от съдия Иванова

н.а.х.дело № 378 по описа за 2011 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от ЕТ”Р.Р.Т.” седалище и адрес на управление гр.Св.Влас, общ.Несебър,******, представляван от Румяна Г. Тодорова против Наказателно постановление № 03-1177/05.10.2009г. на  Директор на РИОКОЗ-Бургас. С атакувания акт на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 48, ал.2 от  ЗХ за виновно нарушение на чл.31, ал.1, т.3 от ЗХ/ДВ, бр.90/99г., изм. и доп. бр.41/09г.. По съображения конкретно посочени в жалбата, и основно, че актът и издаденото възоснова на него наказателно постановление са издадени против търговец, който не е развивал търговска дейност в проверявания обект, се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Представя писмени доказателства.

Процесуалният представител на РЗИ-Бургас, в качеството им на правоприемник на РИОКОЗ-Бургас, съгласно чл.1, ал.3 от ПМС № 1/06.01.2011г. за структурни промени в системата на здравеопазването, обн. в ДВ, бр.15/14.01.2011г., моли атакуваното наказателно постановление да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представя доказателства.

Несебърски районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта: Административно-наказващият орган е приел, че наказателното постановление, връчено по пощата с обратна разписка е влязло в законна сила на осн.чл.58, ал.2 от ЗАНН, въз основа на отбелязване върху върната обратна разписка ”получателят отсъства”. Това становище не се споделя от настоящия съдебен състав по следните съображения: Когато е налице връчване при условията на  чл. 58, ал. 2 ЗАНН задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т. е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Само тогава, когато тези законови изисквания са спазени ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Няма как доказателствената тежест за установяването на този факт да е на нарушителя. Действията се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 АПК. В този смисъл извършеното отбелязване върху обратната пощенска разписка че „получателят отсъства” не води до извода, че не е намерен на посочения от него адрес, че е променил същия и че новият адрес на получателя е неизвестен. Следователно съдът приема, че липсват по делото годни доказателства за изпълнение на  изискванията на закона, която прави факта на връчване на наказателното постановление по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН недоказан. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е надлежно доказан. Ето защо съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

По основателността: На 31.08.2009г. при извършена  проверка в обект – магазин за търговия с храни и нехранителни стоки, находящ се в КК”Слънчев бряг”, хотел”Ясен” е установено, че ЕТ”Р.Р.Т.” допуска да не се води документация съгласно изискванията на Закона за храните, свързана със системата за управление на безопасността на храните, като в дневниците за входящ контрол на храните, за изтегляне на храни от пазара, за обучение на персонала по ДТП и ДХП, за контрол на вредителите липсват записи за сезон 2009г.. Като е възприел тези фактически констатации административно-наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.48, ал.2 от ЗХ.  Актът за установяване на административното нарушение е съставен от св.Т.К.  на длъжност мл.инспектор в РИОКОЗ в присъствието на св.В.А. и собственика на едноличния търговец Р.Т., подписан е от актосъставителя, свидетелия и Р.Тодорова е връчен препис на последнта. Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление.

Твърди се с жалбата, че административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление в нарушение на закона против търговец, който не е оператор в проверявания магазин. Така жалбоподателят се позовава на доклад от извършена инспекция изх.№ КХОХ/31.08.2009г., с който са дадени предписания след извършената проверка  на „Р.Т. ГТ”ЕООД и който е адресиран до „Р.Т. ГТ”ЕООД, а не до едноличния търговец, както и документи за смяна на собствеността на фискалните устройства в супермаркет „Ясен”, находящ се в хотел „Ясен” в КК”Слънчев бряг” от 25.07.2008г., представени в заверени копия, видно от които двете фискални устройства в магазина са прехвърлени на „Р.Т. ГТ”ЕООД на посочената дата. Актосъставителя и свидетеля по акта твърдят, че доклад от извършена инспекция изх.№ КХОХ/31.08.2009г. е послужил като основа за издадения АУАН, но последният е издаден против едноличния търговец, тъй като към датата на проверката не е била извършена пререгистрация на обекта от едноличния търговец на посоченото еднолично дружество по реда на чл.12, ал.7 от ЗХ и в сила е било удостоверение за регистрация на обект за търговия за храни № Т021409207/04.09.2007г., издадено на името на едноличния търговец. Обекта е прехвърлен на едноличното дружество едва на 25.05.2010г., за което е издадено удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни № Т021409207/вж.л.45 и л.46 по дело/. Актосъставителя твърди, че въпреки първоначалните съмнения относно това коя фирма оперира в магазина проверяващите нямали право да направят проверка фискалните устройства в магазина на коя фирма са регистрирани и са издали акта против търговеца, който фигурира по техните регистри. Последното твърдение не се възприема от настоящия съдебен състав, тъй като проверка може да бъде извършена, както при поискване на съответната документация от съответния търговец, така  и при закупуване на стока при минимална цена, като при издаването на фискален бон от последния може да се установи търговеца, който оперира в обекта, същата проверка може да бъде направена и при поискване на фискален бон от клиенти на магазина, при служебно поискване на информация от НАП и т.н. Не се споделя и становището на актосъставителя и процесуалния представител на РЗИ-Бургас, че наказателното производство следва да бъде водено срещу търговеца, който има издадено удостоверение за регистрация по чл.12, ал.7 от ЗХ, а не срещу търговеца, който в при проверката действително е оператор на магазина, тъй като е възможно първият към датата на проверката вече да не съществува в правния мир. В този случай логично следва въпроса ако административно-наказателно производство може да бъде водено само срещу търговеца на чието име е издадено съответното разрешение за регистрация по чл.12, ал.7 от ЗХ, а той вече не съществува по една или друга причина, то това означава ли че административно-наказващият орган няма да образува производство и да потърси отговорност от никой при констатирани в обекта сериозни нарушения, какъвто е настоящият случай. Висящ остава въпроса и защо от РИОКОЗ не е ангажирана административно-наказателна отговорност за неизпълнение от страна на търговеца обслужващ обекта на задължението му по чл.15 от ЗХ. Налице са множество основания за ангажиране на административно-наказателна отговорност на „Р.Т. ГТ”ЕООД, но такава не е ангажирана. Вместо това е ангажирана такава на търговец, който видно от писмените доказателства по делото не е бил оператор в проверявания обект, което обуславя пълна отмяна поради незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски в това производство е недопустимо, тъй като законодателят е предвидил особен ред за това.

Мотивиран от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-1177/05.10.2009г. на  Директор на РИОКОЗ-Бургас, с което на ЕТ”Р.Р.Т.” седалище и адрес на управление гр.Св.Влас, общ.Несебър,******, представляван от Румяна Г. Тодорова е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 48, ал.2 от  ЗХ за виновно нарушение на чл.31, ал.1, т.3 от ЗХ/ДВ, бр.90/99г., изм. и доп. бр.41/09г..

 Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: