Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    05.05.2011г.                                  гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                         ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на единадесети март                                  две хиляди и единадесета година

в публично заседание в състав:

                                          Председател: Йорданка Майска-Иванова

секретар К.Л.

като разгледа докладваното от съдия Й.Майска

Гражданско дело № 641 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на В.К.М. с ЕГН – ********** ***, съдебен адрес ****, чрез адв.К.Т. от БАК против „***” ЕООД седалище и адрес на управление *** с ЕИК-*** представлявано от управителя М.С.Я.. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът по силата на трудов договор № 1/10.07.2006г. е бил назначен на работа в ответното дружество на длъжност „камериер” в хотел „***”-Св.В. с месечно възнаграждение от 180лв. На 10.07.2006г. около 8,15ч. ищцата пътувала със служебния автобус към работното си место. При пристигане на крайна спирка ищцата слязла от служебния автобус и била ударена от същия при извършена от шофьора маневра „движение назад”. В следствие удара ищцата получила фрактура на ребра и гръбначни прешлени. Уврежданията я направили нетрудоспособна с 50% инвалидност за срок до 01.02.2010г., като скоро след трудоустрояването й работодателят я освободил от заеманата длъжност като трудовият договор бил прекратен. Моли се съдът след като установи претърпяната от ищцата трудова злополука и нейната степен и последствия да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 6800лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на неполучени брутни трудови възнаграждения в размер на 180лв. на месец, считано от 14.02.2007, когато трудовият й договор е бил прекратен до датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно с мораторната лихва върху сумата, като осъди ответника да й заплати и сумата от 20000лв., представляващи неимуществени вреди, ведно с дължимата мораторна лихва считано от 10.07.2006г.-датата на претърпяната трудова злополука до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, като се претендират и съдебни разноски. Представят се писмени доказателства.

         Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 200, ал.1, вр.ал.3 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

         В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се оспорват така предявените искове по основание и размер. На първо место твърди се, че ищцата е получавала месечно възнаграждение в размер на 160лв. На следващо место се твърди, че ответното дружество е изплатило на ищцата сумата от 5000лв. за набавяне на необходимите й имплантанти. Алтернативно в случай, че съдът намери претенцията за имуществени вреди за основателна се моли да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в разумни размери, като от него се приспадне изплатената на ищцата сума от 5000лв., а по отношение претенцията за неимуществени вреди се пледира същата да бъде определена по справедливост. В хода на делото /с молба от 28.06.2010г./ е направено възражение за изтекла давност по чл.358, ал.1 т.3 от КТ по отношение претенцията за имуществени вреди, като се има предвид, че трудовата злополука /увреждането/ е настъпило на 10.07.2006г.. Алтернативно се счита, че искът е недопустим, тъй като ищцата е с установена трайна неработоспособност в размер на 50%, а не над 50% както изисква чл.200, ал.1 от КТ, за да се ангажира отговорността на работодателя. Ангажират се писмени доказателства.

         По молба на ответника по главния иск е привлечен в качеството на трето лице помагач Б.А.И.-водач на МПС причинло ПТП, като срещу него е предявен и приет за съвместно разглеждане обратен иск квалифициран от страната като такъв  по чл.45 от ЗЗД  за търсените от ответника суми по главния иск.

         Предявеният обратен иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, тъй като липсват данни по делото деликвентът да е служител на работодателя.

         Третото лице подпомагаща страна на ответника по главния иск, чрез своя особен представител, взема становище, че главният иск е допустим и основателен, но предявеният срещу него обратен иск от работодателя на ищцата е недопустим, алтернативно неоснователен поради постигната между водача на МПС-то допуснал процесното ПТП и пострадалата извънсъдебна спогодба, с която те са уредили отношенията си.

         По молба на ответника по главния иск е привлечен в качеството на трето лице помагач и ЗК”***” АД.

         Процесуалният представител на застрахователя намира претенцията за неимуществени вреди за недопустима, позовавайки се също на представената извънсъдебна спогодба, като алтернативно намира същата за неоснователна с оглед липса на доказателства установяващи наличието на неимуществени вреди. По отношение претенцията за имуществени вреди се изразява становище, че същата е неснователна, тъй като застрахователя  превел сумата от 5000лв. за извършване на операция на пострадалата и поставяне на метални импланти, наложила се в следствие настъпилото ПТП.

         След поотделна и съвокупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Не се спори между страните, че ищцата в качеството си на служител с длъжност „камериерка” е била в трудови правоотношения с ответника „***” ООД, в качеството му на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от КТ, по силата на трудов договор № 1/10.07.2006г. при 8-часов работен ден и уговорено трудово възнаграждение в размер на 160лв.. Трудовите правоотношения между страните са прекратени със Заповед № 7/14.02.2007г. на основание чл.325, т.9 от КТ, считано от 14.02.2007г., като на ищцата е изплатено обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ. Не се спори между страните по делото и че на 10.07.2006г. в гр.Св.В., общ.Н. около 08,30ч. при пристигане на работа до х-л”***” със служебния микробус „***” с ДК № ***, управляван от Б.А.И., при последвала маневра от страна на водача по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на ищцата М., изразяваща се в счупен 11-ти торакален прешлен, счупване на пета ребрена дъга в дясно и четвърта, пета, шеста и седма – в ляво, които са довели до трайно затруднение на движението на снагата за период около 12 месеца. Образуваното ДП № 660/2006г. по описа на РПУ-Несебър е прекратено с Постановление от 18.06.2009г. на РП-Несебър на осн.чл.242, ал.1,пр.1, вр.чл.24, ал.1,т.2, вр.чл.199 от НПК, вр.чл.1, ал.1 от ЗА/приет на 26.03.2009г. влязъл в сила на 22.04.2009г./. Видно от представено експертно решение № 0216/19.03.2007г. на НЕЛК в следствие получените телесни повреди ищцата е 50% трайно намалена трудоспособност. С Разпореждане № 181-06/08.10.2008г. на РУ”СО”-Бургас декларираната злополука от работодателя с ищцата е приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО. С оглед изложеното и представените писмени доказателства налице е хипотезата на чл.200, ал.1, предл.1-во от КТ, а именно установява се наличие на настъпила трудова злополука с пострадал – ищцата по делото, в следствие на която компетентните органи са приели 50% трайно намалена трудоспособност за работника/вж. и Експертно Решение № 0281/04.02.2010. на ТЕЛК-л.126 по дело/. Съобразно разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ - Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Видно от цитирания трудов договор № 1/10.07.2006г. при 8-часов работен ден ищцата е получавала трудово възнаграждение в размер на 160лв.. По силата на ПМС № 324/06.12.2006г. считано от 01.01.2007г. минималната работна заплата за страната е в размер на 180лв., следователно към датата на прекратяването на трудовия договор с ищцата – 14.02.2007г., същата е следвало да получава заплата не по-ниска от 180лв. от работодателя си, независимо дали са налице писмени доказателства в тази насока за база следва да бъде взето посоченото ПМС. В настоящият случай липсват по делото писмени доказателства, установяващи размерите на получаваната от ищцата инвалидна пенсия. В тази насока по искане на ответника по главния иск е налице изявление на ищцата по реда на чл.176 от ГПК, дадено в с.з. от 11.03.2011г.. Така ищцата твърди, че считано от 01.06.2007г. е получавала пенсия за инвалидност в размер на 72,25лв., като към настоящият момент пенсията й е в размер на 136,08лв., считано от м.март 2010г., но не е сигурна за началната дата. Следователно за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 14.02.2007г. до датата на завеждане на исковата молба – 26.09.2009г. са изтекли общо 31 месеца. Ищцата търси обезщетение за имуществени вреди в размер на неполучени брутни трудови възнаграждения в размер на 180лв. на месец, чиито общ размер за посочения период възлиза на 5580лв.. За периода от 01.06.2007г. до 26.09.2009г. видно от нейните твърдения по реда на чл.176 ГПК същата е получавала инвалидна пенсия в размер на 72,25лв. или за процесния период от 28 месеца е получила общо 2191лв.. Следователно разликата между причинената вреда и пенсията възлиза на 3389лв.. С оглед направено от ответниците възражение за редуциране на претенцията с изплатени на пострадалата суми в размер на 5000лв. за операцията по представената извънсъдебна спогодба от 19.07.2006г./вж.л.21 по дело/, то искът за имуществени вреди се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода по главния иск, неоснователна се явява и претенцията за мораторни лихви, като в случая следва да се посочи, че освен посочен период не се сочи размер на претенцията, нито пък са ангажирани доказателства в тази насока. Независимо от горното с оглед възражението на ответника за изтекла давност по отношение претенцията за имуществени вреди, съдът намира същото за основателно по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ искът може да бъде предявен в тригодишен срок, който започва да тече от датата на злополуката – 10.07.2006г. и е изтекъл на 10.07.2009г., а претенцията е предявена на 26.09.2009г.. С изтичането на този срок се погасява правото да се търси обезщетение за тези вреди - т.е. това право е погасено по давност, следователно искът следва да бъде отхвърлен и на това основание. Тук следва да се посочи, че не се възприема възражението на ответника по главния иск, че искът е недопустим, тъй като законът въвежда праг от над 50% нетрудоспособност, въведено с посочената по-горе молба. Видно от законовата разпоредба на чл.200, ал.1 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто…”. Следователно е извършено неправилно позоваване на цитираната разпоредба. От страна на ответника, което не следва да бъде възприето.

По отношение претендираните неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер. При разглеждането на споровете по чл. 200 КТ за съда съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, респ. налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, както и причинна връзка между последните и трудовата злополука, не представлява задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. По общото определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова злополука са травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, т. е. такива, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност (инвалидност), както е и в настоящия случай. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счете, че претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вследствие злополуката неимуществени вреди, е основателна и доказана до размера на сумата 7 000 лева. Този размер съдът счита, че е достатъчен справедливо да овъзмезди ищцата за претърпените от нея болки и страдания в резултат на счупен 11-ти торакален прешлен, счупване на пета ребрена дъга в дясно и четвърта, пета, шеста и седма – в ляво. Съдът отчита обстоятелството, че ищцата е самотна майка и в твърде млада възраст е останала с 50 % трайна загуба на работоспособността. За тези увреждания, болки, страдания, неудобства, неприятни емоционални преживявания съдът счита за справедливо да ги обезщети със сумата 7 000 лева. До този размер искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан, а за разликата до предявения размер от 20 000 лева - се отхвърля. Обезщетението се присъжда ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 10.07.2006 г., до окончателното му изплащане.

По отношение обратният иск, предявен от ответника по главния иск към третото лице-подпомагаща страна – Б.И.. С оглед гореизложеното, съдът е длъжен да разгледа и се произнесе по предявеният при условията на евентуалност обратен иск. Особеният представител на ответника по обратния иск позовавайки се на постигнатата между него и пострадалата от ПТП-то В.М. извънсъдебна спогодба от 19.07.2006г./вж.л.21 по дело/ застъпва становище за недопустимост на съдебно преразглеждане на въпроса за дължими от него суми за обезщетение на пострадалата от злополуката. В настоящият случай, обаче съдът разглежда не претенция на пострадалата, а регресен иск на работодателя против деликвента. Следователно подписаната извънсъдебна спогодба действително преклудира правата на пострадалата, но не и на ответника по главния иск – „***” ЕООД, който има своето различно основание да претендира търсените суми от деликвента. Видно от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 10.07.2006г. в гр.Св.Влас, общ.Несебър около 08,30ч ответника по обратния иск, като водач на микробус „***” с ДК № ***, при маневра от страна на водача по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на пострадалата М., изразяваща се в счупен 11-ти торакален прешлен, счупване на пета ребрена дъга в дясно и четвърта, пета, шеста и седма – в ляво, които са довели до трайно затруднение на движението на снагата за период около 12 месеца. Образуваното ДП № 660/2006г. по описа на РПУ-Несебър е прекратено с Постановление от 18.06.2009г. на РП-Несебър на осн.чл.242, ал.1,пр.1, вр.чл.24, ал.1,т.2, вр.чл.199 от НПК, вр.чл.1, ал.1 от ЗА/приет на 26.03.2009г. влязъл в сила на 22.04.2009г./. В настоящото производство пострадалата от злополуката, обявена за трудова такава е предявила претенция по чл.200 от КТ против работодателя. Последният по реда на чл.219 от ГПК е привлякъл като подпомагаща страна водача на микробуса и съответно е предявил при условията на евентуалност регресен иск против него. От изложеното по-горе се установява причинно следствената връзка между причинената от ответника по обратния иск вреда, за която следва да изплати обезщетение работодателя. Следователно претенцията се явява доказана по своето основание до посочения размер от 7000лв., като за горницата до претендираните 6800лв.-имуществени и 20000лв.-неимуществени вреди искът следва д бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение присъждането на лихви в конкретния случай, следва да се отбележи, че върху присъдени суми, като обезщетение за вреди от професионално заболяване или трудова злополука по чл. 200 КТ, се дължи законна лихва върху не от датата на исковата молба, а от датата на увреждането. Обективната отговорност по чл. 200 КТ не изключва приложението на разпоредбите на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, още повече че в КТ няма конкретен текст за размера на дължимите се лихви, а самата разпоредба на пл. 200 КТ изисква наличие на вреда - професионално заболяване или трудова злополука. Осъденият ответник - работодател по чл. 200 КТ, изпада в забава от деня на установяване от съответните медицински органи на професионалния характер на заболяването или злополуката.

При този изход на делото, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника по главния иск дължи на ищеца заплащане на направените от него разноски за разглеждане на делото в тази инстанция, които съразмерно на уважената част от исковете, възлизат на сумата 31,34 лева. Тук следва да се отбележи, че видно от приложен на л.42 по дело договор за правна защита и съдействие, няма вписване за уговорено или заплатено адв. възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът по главния иск има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 404,85лв., платими от ищцата и 684,85лв.-платими от ответника по обратния иск. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати по с/ка на НРС сумата от 792лв., представляващи дължимата държавна такса върху отхвърлената част от претенцията, а ответника по главния иск следва да бъде осъден да заплати по с/ка на НРС сумата от 280лв., представляващи дължимата д.т. върху уважената част от претенцията по главния иск.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р         Е         Ш        И:

 

            ОСЪЖДА на осн.чл.200 КТ „***” ЕООД седалище и адрес на управление *** с ЕИК-*** представлявано от управителя М.С.Я. да заплати на В.К.М. с ЕГН – ********** ***, съдебен адрес ****, чрез адв.К.Т. от БАК сумата от 7000лв./седем хиляди/лева, предствляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на настъпване на трудовата злополука – 10.07.2006г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до търсените 20000лв.-неимуществени вреди и сумата от 6800лв.-имуществени вреди, като неоснователни.

            ОСЪЖДА н осн.чл.45 от ЗЗД Б.А.И. с ЕГН – ********** *** да заплати на „***” ЕООД седалище и адрес на управление *** с ЕИК-*** представлявано от управителя М.С.Я. сумата от 7000лв./седем хиляди/лева, предствляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на пострадалата В.К.М., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на депозиране на исковата молба – 07.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до търсените 20000лв.-неимуществени вреди и сумата от 6800лв.-имуществени вреди, като неоснователни.

            ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК „***” ЕООД седалище и адрес на управление *** с ЕИК-*** представлявано от управителя М.С.Я. да заплати на В.К.М. с ЕГН – ********** ***, съдебен адрес ****, чрез адв.К.Т. от БАК сумата от 31,34лв./тридесет и един лева и тридесет и четири стотинки/, представляващи направените от ищеца съдебни разноски, съобразно уважената част от иска.

            ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 от ГПК В.К.М. с ЕГН – ********** ***, съдебен адрес ****, чрез адв.К.Т. от БАК да заплати на „***” ЕООД седалище и адрес на управление *** с ЕИК-*** представлявано от управителя М.С.Я. сумата от 404,85лв./четиристотин и четири лева и осемдесет и пет стотинки/, представляващи направените разноски съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА н осн.чл.45 от ЗЗД Б.А.И. с ЕГН – ********** *** да заплати на „***” ЕООД седалище и адрес на управление *** с ЕИК-*** представлявано от управителя М.С.Я. сумата от 684,85лв./шестстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/, представляващи направените разноски съобразно уважената част от обратния иск.

            ОСЪЖДА В.К.М. с ЕГН – ********** ***, съдебен адрес ****, чрез адв.К.Т. от БАК да заплати по с/ка на НРС сумата от 792лв./седемстотин деветдесет и два лева/, представляващи дължимата държавна такса върху отхвърлената част от исковете.

            ОСЪЖДА „***” ЕООД седалище и адрес на управление *** с ЕИК-*** представлявано от управителя М.С.Я. да заплати по с/ка на НРС сумата от 280лв./двеста и осемдесет лева/, представляващи дължимата държавна такса върху уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: