РЕШЕНИЕ

 

№ 424                                                         25.11.2011 г.                                             гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                            наказателен състав  на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година                            

в публично заседание в следния състав:

                                                                               Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар А.Г.

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

НАХД№ 839 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Е.П.П., живущ ***, против Наказателно постановление № 2046/10/23.06.2010 г. на Началника на РПУ- Несебър, с което за нарушения на чл.21, ал.2 и чл.157, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4, и чл.183, ал.1, т.1, предложение второ, от същия закон, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, и „Глоба” в размер на 10 лв. Релевират се възражения за липса на вина, допуснати процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменено наказателното постановление. Доказателства не се ангажират.

РУП- гр. Несебър не изпраща представител, редовно уведомено, и не взема отношение по жалбата.

Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 177002/10.06.2010 г. е съставен за това, че на същата дата, в 11,32 ч., по главен път І- 9, на 205,5 км., посока гр. Варна, жалбоподателят управлявал лек автомобил, като при максимално ограничение на скоростта 60 км/ч., въведена с пътен знак В 26, се движел с 92 км/ч. Скоростта била засечена с техническо средство „Радар” с № 336/02. Водачът не носел контролен талон. С тези си действия водачът бил нарушил нормите на чл.21, ал.2 и чл.157, ал.1, двете от ЗДвП. Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

От показанията на разпитаният в хода на съдебното производство св. Д. се установи, че на посочената дата, час и място, П. действително се е движел със скорост от 92 км/ч., въпреки ограничението, въведено със съответния пътен знак. Това се потвърждава и от приложената по делото разпечатка от паметта на техническото средство, касаеща релевантните дата и час. Свидетелите заявиха, че техническото средство „Радар” е било поставено по начин, че да не засича скоростта на автомобилите преди знака. Съдът няма основание да се съмнява в некомпетентността им предвид обстоятелства, че са лица, който ежедневно работят с това техническо средство. Не се ангажираха доказателства за некоректно поставяне на знака за ограничение на скоростта, но дори и да беше така, това не означава, че ограничението не следва да се спазва. П. в жалбата си е посочил, че знае за този знак, тъй като пътувал често. В съдебно заседание застъпи съвсем друга теза, а именно, че знака бил поставен така, че да не може да се реагира своевременно. След като жалбоподателят е знаел, че на това място е поставен знак за ограничение на скоростта, не може да твърди, че е имал съзнанието, че се движи по междуселищен път без ограничения, т.е. че допустимата скорост е била 90 км./ч.

С оглед изложеното правилно на жалбоподателят е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателно постановление. След извършване на нарушението и издаването на атакувания акт обаче е настъпила промяна в законодателството като за такъв вид нарушения вече не се предвижда налагане на наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за определен срок. Предвид на това на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част, а в останалата- потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2046/10/23.06.2010 г. на Началника на РПУ- Несебър, с което за нарушения на чл.21, ал.2 и чл.157, ал.1, двете от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4 и чл.183, ал.1, т.1, предложение второ, от същия закон, на Е.П.П., живущ ***, са наложени административни наказанияГлоба” в размер на 100 лв. и в размер на 10 лв.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2046/10/23.06.2010 г. на Началника на РПУ- Несебър, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от същия закон, на Е.П.П., живущ ***, е наложено административно наказаниеЛишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: