РЕШЕНИЕ

 

№ 1002                                                       10.01.2011 г.                                             гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                              наказателен състав  на двадесет и седми декември през две хиляди и десета година                            

в публично заседание в следния състав:

                                                                               Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар К.Л.

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

НАХД№ 897 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Е.- 1” ООД- гр. Пловдив, представлявано от П.А.С. в качеството му на управител, против Наказателно постановление № 02-0201134/12.10.2010 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5 000 лева за административно нарушение по 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, евентуално да се намали наложеното наказание. Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа, ангажират се доказателства.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Бургас на 09.06.2010 г. в 12.30 ч. във ВС „Елените”, стопанисвано от дружеството- жалбоподател, е констатирано, че работодателят е допуснал до работа лицето В. С. Г. на длъжност „камериерка” без сключен трудов договор в писмена форма. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-0201134/27.07.2010 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. От страна на жалбоподателят се навеждат доводи, че акта не бил съставен в присъствието на нарушителя, като за това последния не бил поканен. Съдът не споделя това твърдение. Видно от отбелязването в акта същият е бил съставен и връчен на упълномощено от дружеството лице- А. А., което е получило акта срещу разписка. На следващо място се твърди, че нямало достатъчно описание на нарушението, което също не се споделя. Видно от акта в него е посочено, че при проверката на 09.06.2010 г. в 12,30 ч. е установено, че В. Г. е полагало труд като камериерка като стана ясно, че почиствала самостоятелно хотелска стая, което в достатъчна степен описва какво е вършило лицето по време на проверката. Не е ясно каква е връзката на тази длъжност с длъжността „супервайзор”, каквато би следвало да осъществява лицето съгласни приложените договор за преквалификация и трудов договор. Що се касае до липсата на прилагане на чл.405а от КТ то съдът намира, че това е право на контролните органи, а не задължение, както е отбелязал жалбоподателя. По отношение на наведеното възражение, че наказателното постановление не било издадено в едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН съдът намира, че не може да вземе отношение тъй като не е ясно кога фактически цялата преписка е била получена от наказващият орган. Касае се за инструктивен, а не за преклузивен срок, поради което неспазването му не води до съществено процесуално нарушение. Важно е НП да бъде издадено в предвидения 6- месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който в случая е спазен.

По същество атакуваният акт е законосъобразен. От разпитаните в хода на съдебното производство свидетели се установи, че по време на проверката лицето В. Г. е престирал труд. Същото самостоятелно е почиствало хотелска стая, вписало се е в списък на работещите като е посочило, че работи на длъжност „камериерка”. Представеният договор за преквалификация според настоящата инстанция прикрива несключването на трудов договор, което е недопустимо. Налице са всички елементи на трудово правоотношение, което е било прикрито със сключването на договор за преквалификация. От показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели се установи, че около лицето не е имало обучител. Представената в тази връзка методика на курс за преквалификация няма данни от коя дата е, дали е сведена до знанието на работниците. Не става ясно каква е предишната квалификация на лицето, че да се налага преквалификация. Приложените заповеди също не е доказано да са сведени до знанието на работниците и обучителите. Същите нямат мотиви и основание, а заповед № 8.1/03.05.2010 г. носи дата 03.08.2010 г., т.е. след сключването на договор за преквалификация. Налага се извода, че решението да се извършва преквалификация и кои ще са обучителите е взето след сключването на самите договори за преквалификация. По делото е приложен и трудов договор, който е сключен след проверката, поради което не би следвало да се вземе предвид. Всичко това налага извода за заобикаляне на трудовото законодателство със сключването на договорите за преквалификация, тъй като се установи, че естеството на вършеното от Г. е било престиране на работна сила, а не преквалификация.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление. Стана ясно, че В. Г. е осъществявала трудова дейност, за която не е бил сключен писмен трудов договор.

По отношение обаче размера на наложеното наказание съдът намира, че същото е неправилно определен. В наказателното постановление не са изложени доводи кое е мотивирало наказващият орган да наложи наказание над предвидения в закона минимум, предвид на което съдът не може да направи преценка относно законосъобразността на този извод. Независимо от това обаче по делото няма данни за допуснати други нарушения или да е налице повторност на нарушението. Предвид на това съдът намира, че следва да намали размера на наложеното наказание до минималния от 1500 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0201134/12.10.2010 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, за административно нарушение по 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на „Е.- 1” ООД- гр. Пловдив, представлявано от П.А.С. в качеството му на управител, е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размер на същото от 5 000 лв. на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

        

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: