Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 141                                      18.10.2011 година                             гр.Несебър

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Несебърският районен съд                                              гражда**** състав

на девети септември                                две хиляди и единадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

     Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Д.Г.

като разгледа докладваното от съдията Атанасова

гражданско дело № 904 по описа за 2010 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М.Ж.П. с ЕГН **********,***, против ЗК “****” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район ****, бул. “****” № **, представлявано от **** ******** и ****, и С.Х.Б. с ЕГН **********,***, с искане да бъде осъден първият ответник да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинена от втория ответник на 01.01.2008 г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 3 месеца. При условията на евентуалност се претендира осъждане на втория ответник за посочената сума.

В исковата молба се твърди, че на 01.01.2008 г. около 08.30 – 08.45 часа ищецът е пътувал заедно с ответницата в управляван от нея лек автомобил “****” с ДК № ****, по главен път Е-87, клас І-9, в посока Варна - Бургас. На 207-ми км, непосредствено преди отбивката за бетоновия възел на “Маврови и сие бетон” ООД, на прав участък от пътя с лек наклон, при мокра настилка, но без неравности, Б. изгубила контрол над лекия автомобил. Автомобилът навлязъл в лявата пътна лента, поради което, опитвайки се да го овладее, Б. завила волана надясно и предприела аварийно спиране. Колата била неуправляема и навлязла в банкета, съборила пътен знак и се ударила във вертикалните колони на крайпътен рекламен билборд, след което се преобърнала и спряла на таван. Вследствие на настъпилото произшествие, ищецът получил счупване на дясната лъчева кост, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 3.5 – 3 месеца, съставляващо средна телесна повреда. В хода на образуваното наказателно производство срещу С.Б. била извършена химическа експертиза, която дала заключение за наличие на алкохол в кръвта на последната с концентрация 2.01 на хиляда. С влязла в сила присъда по НОХД № 201/2008 г. по описа на ОС- Бургас, същата била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, буква „б”, вр. ал.4, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК и осъдена на две години лишаване от свобода. От деянието ищецът претърпял болки и страдания. В продължение на четири месеца не можел да използва дясната си ръка, не можел да се обслужва, нито да работи, което му създавало неудобство. Понастоящем продължавал да изпитва болки в дясната си ръка. Иска се присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК “****” АД, с който предявения иск за неимуществени вреди се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Предявен е регресен иск против С.Б.. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба, досежно възникването на ПТП и обстоятелствата, при които то е настъпило; твърденията относно механизма на осъществяване на ПТП и причинно-следствената връзка; твърдението, че в резултат от настъпването на ПТП за ищеца са настъпили описаните в исковата молба увреждания, както и периода, през който тези вреди са търпени от ищеца. Наведен е довод за съпричиняване от страна на ищеца, като се твърди, че същият е нарушил задължението да използва обезопасителен колан и със собственото си поведение се е поставил в риск, като доброволно се е возил в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, за което обстоятелство е бил в известност.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата С.Б., с който същата оспорва предявения иск по отношение на неговия размер. Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени вида и характера на причинената травма на ищеца, обстоятелството, че деянието е непредпазливо и че ищецът е пътувал в автомобила без предпазен колан. Навежда доводи, че поведението на ищеца в значителна степен е допринесло за каузалния резултат, като в тази връзка описва подробно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието.

С протоколно определение от 03.05.2011 г. е прекратено производството по предявения от ЗК “****” АД против С.Б. регресен иск. Последната е конституирана като трето лице-помагач по иска на М.П. срещу “****” АД.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа претенцията. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответника ЗК “****” АД моли да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и недоказан, като бъдат присъдени на търговското дружество направените разноски по делото.

Пълномощникът на ответницата С.Б. в съдебното заседание моли да бъде отхвърлен искът. Ангажира доказателства. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

Несебърският районен съд, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са при условията на пасивно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ)- против ЗК “****” АД и чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)- против С.Х.Б..

Видно от приложената по делото застрахователна полица № 091-9-011 от 14.11.2007 г., ответното дружество е сключило с ответницата С.Б. договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на действие дванадесет месеца.

От приложеното НОХД № 201/2008 г.  по описа на ОС- Бургас се установява, че в срока на действие на договора за застраховка и в рамките на покритите рискове, по вина на ответницата Б. е настъпило пътнотранспортно произшествие. На 01.01.2008 г. по главен път Е-87 в посока Варна – Бургас последната е управлявала л.а. „****” с регистрационен № А ****, в пияно състояние- с концентрация на алкохол в кръвта си 2.01 на хиляда и нарушавайки правилата за движение по пътищата- чл. 21, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинила смъртта на Калоян Тодоров Г. с ЕГН ********** *** и средна телесна повреда на ищеца М.Ж.П. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост. С влязла в сила присъда № 27/05.03.2009 г. същата е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 343, ал.3, буква „б”, вр. ал.4, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК и е била осъдена на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ режим на изпълнение на наказанието.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, която дава заключение относно механизма на пътнотранспортното произшествие. Вещото лице е посочило, че на около 200 метра преди Т-образното кръстовище за бетоновия възел Б. е пропуснала да направи съответната корекция в посоката на движение с плавно завъртане на волана наляво и автомобилът е навлязъл с десните колела в размекнатия от дъжда банкет. Хлъзгавата настилка и възникналата центробежна сила са довели до оттласване на автомобила напречно надясно към банкета, той е загубил напречната си устойчивост и водачът е загубил контрол върху управлението му. Когато автомобилът преминал в насрещната лента, водачът опитал да го върне обратно надясно и задействал спирачната система, но от лявата лента се е насочил право към намиращия се извън пътя постамент на рекламен билборд. Последвал удар в постамента и обръщане на автомобила по таван, от което настъпили и вредоносните последици за пътниците в него.

При тези данни, съдът счита, че предявеният иск е доказан по основание. Ответницата е извършила на 01.01.2008 г. противоправно деяние, причинявайки на ищеца увреждания на здравето, съпътствани с болки и страдания, които следва да се определят като неимуществени вреди по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. С влязла в сила присъда по НОХД № 201/2008 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, са установени авторството и противоправността на деянието, както и вината на ответницата. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за настоящия съд в пределите на чл. 300 от ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

По отношение на твърдяните от ищеца неимуществени вреди в резултат на деликта, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства същите се доказват само частично.

Според показанията на свид. Павел П.- брат на ищеца, дясната ръка на последния е била гипсирана в продължение на около един месец, а след това около два месеца той е провеждал рехабилитация в курортен комплекс “Слънчев бряг”. Имал болки и не можел да ползва дясната си ръка. Свидетелят заявява, че по професия неговият брат е бил барман и не е могъл да работи в продължение на около година след инцидента, бил в болнични. Едновременно с това заявява, че към момента на катастрофата брат му не работел, бил в неплатен отпуск. Съдът, отчитайки близката родствена връзка на свид. Павел П. с ищеца, не кредитира показанията му в частта им, касаеща периода на възстановяване и причините последният да остане в продължение на една година без работа, поради вътрешната им противоречивост и несъответствието им с писмените доказателства, налични в приложеното НОХД № 201/2008 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, както и предвид значително по-краткия период на възстановяване от травмата, посочен и от самия ищец.

В показанията си пред съда свид. Иван П. заявява, че ищецът е инициирал пътуването до с. Равда и е настоявал за това пътуване. По време на произшествието последният седял на задната седалка в автомобила от лявата страна, зад шофьора. Не ползвал предпазен колан, въпреки че такъв бил монтиран в автомобила. Съдът няма основание да не кредитира показанията на този свидетел- същият непосредствено е възприел изложените обстоятелства, а показанията му са логични и безпристрастни, и съответстват на останалите доказателства по делото, включително на заключението на автотехническата експертиза. В тази връзка в заключението е посочено, че л.а. „****” е бил оборудван с обезопасителни колани, при чието поставяне би било малко вероятно пътникът на задната седалка да получи някакви сериозни телесни увреждания, като такива не се изключват напълно за крайниците- ръка и крак, които влизат неизбежно при преобръщане в ударен контакт с купето. В с.з. вещото лице уточнява, че изложеното в заключението се отнася за седящия от дясната страна на задната седалка в автомобила, а ако е пострадала дясната ръка на пътника (каквато е травмата на ищеца), тя или не е от съприкосновение с купето, или не е имало поставен предпазен колан, който до голяма степен би могъл да изключи тази травма.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с преценка конкретните обстоятелства при извършване на деянието, характера и степента на увреждането, периода на лечение и др. В случая причинената травма не е наложила оперативна намеса и няма данни за настъпили допълнителни усложнения, поради което съдът приема, че възстановяването е протекло с обичайната продължителност от около 3 месеца. Освен това, касае се за извършено от ответницата Б. непредпазливо деяние, а и данните по делото сочат съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото ищецът не е изпълнил задължението си да постави обезопасителен колан, който би могъл да предотврати настъпването на травмата.

Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 2400 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените неимуществени вреди от престъплението. За тази сума предявеният иск срещу застрахователя е основателен- съгласно разпоредбата на чл.226 от КЗ, той е длъжен да понесе отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, и следва да се уважи. В останалата част до претендираните 15 000 лева следва да се отхвърли, като неоснователен.

При неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и следователно законната лихва се дължи от този момент. Задължението за лихви е акцесорно и е във функционална зависимост с главното задължение. С оглед формирания по-горе извод за основателност на претенцията за обезщетение в посочения размер, основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Предвид основателността на иска против застрахователя, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск против ответницата С.Б..

На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски по делото, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, както следва: на ищеца- 256.00 лева и на ответника ЗК “****” АД- 714.00 лева. На ответника по евентуалния иск С.Б. не следва да се присъждат разноски, тъй като този иск не е разгледан от съда.

Предвид изхода на спора, в тежест на ответника “ЗК “****” АД следва да се възложи държавната такса за производството в размер на 96.00 лева.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗК “****” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район ****, бул. “****” № 41, представлявано от **** ******** и ****, при участието на С.Х.Б. с ЕГН **********,***, като трето лице-помагач, да заплати на М.Ж.П. с ЕГН **********,***, сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинена от С.Х.Б. на 01.01.2008 г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 3 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането- 01.01.2008 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева.

ОСЪЖДА ЗК “****” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район ****, бул. “****” № 41, представлявано от **** ******** и ****, да заплати на М.Ж.П. с ЕГН **********,***, сумата от 256.00 (двеста петдесет и шест) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗК “****” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район ****, бул. “****” № 41, представлявано от **** ******** и ****, да заплати по сметката на Районен съд- Несебър сумата от 96.00 (деветдесет и шест) лева, представляваща държавна такса за производството.

 ОСЪЖДА М.Ж.П. с ЕГН **********,***, да заплати на ЗК “****” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район ****, бул. “****” № 41, представлявано от **** ******** и ****, сумата от 714.00 (седемстотин и четиринадесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: