Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 966                                        12.01.2011г.                              гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                           НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на четиринадесети декември                                 две хиляди и десета година

в публично заседание в състав:

                                                           Председател: Йорданка Майска

секретар А.Г.

като разгледа докладваното от съдия Й.Майска

наказателно административен характер дело № 924 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Е.Ф.-1” ООД, седалище и адрес на управление гр.П., район „С.”, ул.”Ц.Б.ІІІО.” № 42, представлявано от управителя П.А.С. против Наказателно постановление № 02-0201078/12.10.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас,  с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2  от КТ и на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  5000лв..  Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно се пледира изменяване на НП в частта, досежно определения размер на наказанието, като същото бъде определено в рамките на определения минимум. Сочи доказателства.

Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас /ДИТ/, чрез процесуалният си представител вземат становище за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Представя доказателства.

 Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е постъпила в  срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от надлежна страна.

На жалбоподателя е съставен акт № 02-0201078/27.07.2010г.за това, че в качеството си на работодател на 09.06.2010г. в 12,30ч. е допуснал до работа във вилно селище „Е.” лицето З.Ф.Н.с ЕГН – ********** като „чистач”/която при извършената проверка на место е установена да извършва самостоятелно почистване на тревните площи в района на в.с.”Е.”/ без сключен трудов договор, с което е нарушил чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2  от КТ. Проверката е извършена на место от служители на ДИТ –Бургас/вж. протокол № 1176 за извършена проверка-л.16-21 по дело/ на 09.06.2010г. е установено, че лицето З.Ф.Н.с ЕГН – ********** като „чистач”/която при извършената проверка на место е установена да извършва самостоятелно почистване на тревните площи в района на в.с.”Е.”, общ.Несебър. Лицето е вписало самостоятелно трите си имена, ЕГН и длъжността на която работи в предоставения му списък на работещите в „Е.Ф.” ООД с.в.”Е.”/вж.л.23 по дело/. По повод извършената проверка на 09.06.2010г.и констатациите при същата служителите на ДИТ-Бургас изискали от работодателя да представи изисканите трудови досиета на работниците. Поради непредставянето им на опредЕ. дати 14.06.2010г. и 22.06.2010г. е съставен горецитирания АУАН.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от св.К.Г. на длъжност главен инспектор при Д”ИТ”-Бургас в присъствието на свидетелите В.В. и А.Д. и представител по пълномощие на дружеството нарушител/вж.пълномощно на л.22 по дело/, подписан е от актосъставителя, свидетелите и пълномощника на нарушителя, като е връчен препис на последния. Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  5000лв.. 

Същото е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН.  Цитираните акт и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като акта е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно и по него няма данни да са постъпвали възражения в законния срок, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и местото на извършване на нарушението, и за посочени законовите разпоредби които са нарушени.

Твърди се с жалбата, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради множество съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както следва: Твърди се, че акта не е бил съставен в присъствието на нарушителя, като за това последния не бил поканен. Горното твърдение се опровергава от представените по делото писмени доказателства, така видно от отбелязването в акта същият е бил съставен и връчен на упълномощено от дружеството лице- Ангел Аврамов, което е получило акта срещу разписка/вж.пълномощно на л.22 по дело, както и протокол за извършена проверка № 1176/. Не се споделя и становището, че  не е извършено пълно описание на нарушението. В процесния АУАН е посочено, че при проверката на 09.06.2010 г. е установено, че лицето З.Ф.Н.с ЕГН – ********** като „чистач”/която при извършената проверка на место е установена да извършва самостоятелно почистване на тревните площи в района на в.с.”Е.” без сключен трудов договор, с което е нарушил чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2  от КТ, което в достатъчна степен описва какво е вършило лицето по време на проверката и в какво се състои нарушението на работодателя. Що се касае до липсата на прилагане на чл.405а от КТ, то настоящият съдебен състав намира, че с тази законова разпоредба е визирано право на контролните органи, а не тяхно задължение, както е отбелязал жалбоподателя. По отношение на наведеното възражение, че наказателното постановление не е издадено в едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН съдът намира уместно да посочи, че атакуваното НП е издадено в предвидения 6- месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като  едномесечният срок е инструктивен, а не за преклузивен такъв, поради което неспазването му не води до съществено процесуално нарушение, водещо до цялостна отмяна.

            След като констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са доуснати съществуни нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното НП, съдът пристъпи към разглеждане на делото по същество и доводите и възраженията на жалбоподателя, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е извършено административно нарушение. Така от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели се установи, че по време на проверката лицето З.Ф.Н.с ЕГН – ********** е полагала труд като „чистач” без сключен трудов договор. Същата  при извършената проверка на место е установена да извършва самостоятелно почистване на тревните площи в района на вилното селище, вписала се е в списък на работещите като е посочила, че работи на длъжност „чистач”. Жалбоподателят оспорва констатациите, залегнали в акта и наказателното постановление, застъпвайки становището, че не е следвало с лицето да се сключва трудов договор, тъй като е сключен такъв за преквалификация, който се представя по делото/вж.л.25/, представя се изготвена от работодателя методика за преквалификация и съответните заповеди/вж.л.35-38 по дело/. Така от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели се установи, че З.Н.самостоятелно е почиствала тревните площи, като около нея не е имало обучител. Представената в тази връзка методика на курс за преквалификация не съдържа данни на коя дата е изготвена, липсва заповед за утвърждаването й от работодателя, липсват данни дали е сведена до знанието на работниците и служителите определени за обучаващи. Не става ясно каква е предишната квалификация на лицето, че да се налага преквалификация. Липсват доказаталства приложените заповеди да са сведени до знанието на работниците и обучителите. Същите нямат мотиви и основание, а заповед № 8.1/03.05.2010 г. носи дата на изготвяне 03.08.2010 г., т.е. след сключването на договор за преквалификация. Налага се извода, че решението да се извършва преквалификация и кои ще са обучителите е взето след сключването на самите договори за преквалификация. Всичко това налага извода за заобикаляне на трудовото законодателство със сключването на договорите за преквалификация, тъй като се установи, че естеството на вършеното от З.Н.е било престиране на работна сила, а не преквалификация. Налице са всички елементи на трудово правоотношение, което е било прикрито със сключването на договор за преквалификация. Не на последно место прави впечатление, че представения договор за преквалификация обучителният период е от 10.05.2010г. до 30.10.2010г., който период практически покрива туристическия сезон.  С оглед горното настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление. Установява се, че Назиф е осъществявала трудова дейност, за която не е бил сключен писмен трудов договор и в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, съгласно който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като работодателя е длъжен съобразно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ да уреди тези правоотношения като сключи трудов договор в писмена форма, което в случая не е сторено, поради което правилно е било констатирано извършването на административно нарушение на посочените разпоредби.

По отношение определения от административно наказващия орган размер на наложеното административно наказание, съдът, намира, че същото се явява необосновано завишено и несъответстващо на степента на обществена опасност на деянието и дееца. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че административно наказващият орган не е изложил каквито и да било мотиви относно начина по които е определен размера на наказанието. Следва да се вземе предвид и факта, че деянието е осъществено за първи път, поради това административното наказание в обжалваната му част следва да бъде сведено към специалния минимум по чл.414, ал.3 от КТ, а именно глоба в размер на 2000лв..

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р             Е             Ш             И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 02-0201078/12.10.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, с което на „Е.Ф.-1” ООД, седалище и адрес на управление гр.П., район „С.”, ул.”Ц.Б.ІІІО.” № 42, представлявано от управителя П.А.С. за нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2  от КТ и на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание в размер на  5000лв., като НАМАЛЯВА размера на наказанието имуществена санкция от 5000лв. на 2000лв./две хиляди/лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0201078/12.10.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас в останалата му част като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: