Р Е Ш Е Н И Е

 

                                             11.02.2011г.                              гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                           НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и пети януари                           две хиляди и единадесета година

в публично заседание в състав:

                                                           Председател: Йорданка Майска

секретар Д.Г.

като разгледа докладваното от съдия Й.Майска

наказателно административен характер дело № 929 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на ЕТ„М.Д.-Д.В.”, седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.******представлявано от управителя М.И.Д. против Наказателно постановление № 02-0201097/15.10.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас,  с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2  от КТ и на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  3000лв..  Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно се пледира изменяване на НП в частта, досежно определения размер на наказанието, като същото бъде определено в рамките на определения минимум. Сочи доказателства.

Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас /ДИТ/, чрез процесуалният си представител вземат становище за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Представя доказателства.

 Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е постъпила в  срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от надлежна страна.

На жалбоподателя е съставен акт № 02-0201097/25.08.2010г.за това, че в качеството си на работодател на същата дата е допуснал до работа в ресторант „Деница”, находящ се в гр.Несебър, ул.”Емона” № 6 лицето М. Р.гражданин на Р.Чехия, роден на ***г. като „екскурзовод” без сключен трудов договор, с което е нарушил чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2  от КТ. Проверката е извършена на место от служители на ДИТ –Бургас/вж. протокол № 1540 за извършена проверка/л.12 по дело/ на 17.08.2010г. е установено, че лицето М.Р., гражданин на Р.Чехия, роден на ***г. е допуснат от работодателя и установен от проверяващите инспектори да работи  като „екскурзовод” в ресторант „Деница”, находящ се в гр.Несебър, ул.”Емона” № 6, общ.Несебър. Лицето е вписало самостоятелно трите си имена, ЕГН и длъжността на която работи в предоставения му списък на работещите в „ресторант”Деница и е попълнил справка по чл.402 от КТ с помощта на управителя на ресторанта и собственик на фирмата/вж.л.13,14 по дело/. По повод извършената проверка на 17.08.2010г.и констатациите при същата служителите на ДИТ-Бургас изискали от работодателя да представи изисканите трудови досиета на работниците. Поради непредставянето им на определените дати с протокол № 1540/25.08.2010г. е съставен горецитирания АУАН.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от св.К. Г. на длъжност главен инспектор при Д”ИТ”-Бургас в присъствието на свидетеля В.В. и собственика на ЕТ, подписан е от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като е връчен препис на последния. Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  3000лв.. 

Същото е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН.  Цитираните акт и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като акта е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно и по него няма данни да са постъпвали възражения в законния срок, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и местото на извършване на нарушението, и за посочени законовите разпоредби които са нарушени.

Твърди се от страна на жалбоподателя, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като всички останали работници в ресторанта са били със сключени трудови договори, а по отношение двамата чехски граждани това е било забавено, тъй като точно в този период търговеца е сменял главния си счетоводител и е трябвало да се изискат документи за осигуровките на лицата от Р.Чехия. Не се представят доказателства.  

Твърденията на жалбоподателя не са подкрепени от каквито и да било доказателства. Напротив събраните по делото писмени и гласни доказателства формират извод,  че правилно и законосъобразно на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление. Установява се, че лицето Милан Рот е осъществявал трудова дейност, за която не е бил сключен писмен трудов договор и в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, съгласно който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като работодателя е длъжен съобразно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ да уреди тези правоотношения като сключи трудов договор в писмена форма, което в случая не е сторено, поради което правилно е било констатирано извършването на административно нарушение на посочените разпоредби.

По отношение определения от административно наказващия орган размер на наложеното административно наказание, съдът, намира, че същото се явява необосновано завишено и несъответстващо на степента на обществена опасност на деянието и дееца. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че административно наказващият орган не е изложил каквито и да било мотиви относно начина по които е определен размера на наказанието. Следва да се вземе предвид и факта, че деянието е осъществено за първи път, поради това административното наказание в обжалваната му част следва да бъде сведено към специалния минимум по чл.414, ал.3 от КТ, а именно глоба в размер на 1500лв..

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р             Е             Ш             И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 02-0201097/15.10.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, с което на ЕТ„М.Д.-Д.В.”, седалище и адрес на управление гр.Несебър, ****** представлявано от управителя М.И.Д. за нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2  от КТ и на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание в размер на  3000лв., като НАМАЛЯВА размера на наказанието имуществена санкция от 3000лв. на 1500лв./хиляда и петстотин/лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0201097/15.10.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас в останалата му част като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: