Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                           17.08.2011 година                              гр.Несебър

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Несебърският районен съд                                              граждански състав

на четиринадесети юни                           две хиляди и единадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                         Председател: Атанаска А.

 

при секретаря К.Л.

като разгледа докладваното от съдията А.

гражданско дело № 968 по описа за 2010 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от “***” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. “***” № **, ЕИК ***, представлявано от управителя ***, против ЕТ “***.” със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. “***” № **, ЕИК ***, представляван от управителя В.В.К., с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 504.60 лева, получена от него на 27.12.2007 г. без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба- 09.08.2010 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че през периода м. декември 2007 г. – м. март 2008 г. между страните са съществували облигационни отношения, основани на договор с предмет продажба и доставка на бетонови смеси. Твърди, че след прекратяване на облигационната връзка и извършване на счетоводна рекапитулация, е констатирал, че дължимата по фактура № 798/19.12.2007 г. сума от 3 504.60 лева с ДДС е преведена два пъти на ответника- с банкови преводи, извършени на 21.12.2007 г. и на 27.12.2007 г. Недължимо платената сума не била върната от ответното дружество, въпреки изпратената покана до същото, поради което се претендира осъждането му.

В съдебното заседание не се явява представител на ищеца. С писмена молба същият е депозирал спогодба, която не е разгледана и одобрена от съда, поради неявяване представител на ищцовото дружество, който да заяви становище и да положи подписа си в протокола.

Пълномощникът на ответното дружество в съдебното заседание моли да бъде отхвърлен предявеният иск. Счита същия за неоснователен, предвид изявление на ищеца в депозираната писмена спогодба, че задължението е погасено. Не сочи нови доказателства.

Несебърският районен съд, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По делото е представен договор от 20.12.2007 г., с който ответникът се е задължил да извършва в полза на ищеца доставки на бетони и бетонови изделия. Представена е също фактура № 798/19.12.2007 г. за продадени бетонови смеси и извършени услуги на обща стойност 3 504.60 лева с ДДС. От приложените по делото и неоспорени от ответника извлечения от сметка, издадени от ТБ “Токуда банк”, се установява, че ищецът е превел двукратно по сметката на ответника сумата от 3 504.60 лева- на 20.12.2007 г. и на 21.12.2007 г. Като основание за извършеното плащане в двете извлечения е посочена фактура № 798/19.12.2007 г.

Съобразно разпоредбата на чл.154 от ГПК, ищецът следва да установи в настоящото производство кумулативната наличност на следните предпоставки: обогатяване (увеличение на имуществото) на ответника и намаление на имуществото на ищеца, както и връзка между обогатяването и обедняването, т.е. те следва да произтичат от един факт. Ответникът от своя страна следва да докаже наличието на правно основание за извършеното плащане. В конкретния случай задължението за заплащане на сумата от 3 504.60 лева по фактура № 798/19.12.2007 г. е било изпълнено от ищеца на 20.12.2007 г. Следователно, към момента на втория превод- 21.12.2007 г. то е било погасено и не е било налице основание за извършване на плащането- процесната сума е била недължимо платена и подлежи на връщане.  Ето защо, съдът приема, че са налице установените в чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД предпоставки, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.

С оглед формирания извод за основателност на претенцията и направеното искане, на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 145.00 лева- заплатена държавна такса за производството.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЕТ “***.” със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. “***” № **, ЕИК ***, представляван от управителя В.В.К., да заплати на “***” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. “***” № **, ЕИК ***, представлявано от управителя ***, сумата от 3 504.60 лева (три хиляди петстотин и четири лева и шестдесет ст.), получена ЕТ “***.” на 27.12.2007 г. без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2010 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЕТ “***.” със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. “***” № **, ЕИК ***, представляван от управителя В.В.К., да заплати на “***” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. “***” № **, ЕИК ***, представлявано от управителя ***, сумата от 145.00 (сто четиридесет и пет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: