Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

21.03.2012 г.

                                                                                                                                            Гр. Несебър     

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                                наказателен състав                     

На шестнадесети март                                                               през две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                                                       Председател: Таня Спасова

Секретар: К.Л.

като разгледа докладваното от съдия Спасова НАХДело1024 по описа за 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на ЕТ К. 64 – Г.К.”, с ЕИК ......... седалище и адрес на управление с.Баня, община Несебър, ул.  представлявано от управителя Г.Х.К., против Наказателно постановление23-2303243/26.09.2011 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда”,  с което за нарушение на чл.63, ал.2  от КТ и на осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по подробно изложени в жалбата доводи.

АНО чрез процесуалният си представител вземат становище за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Ангажира доказателства.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На жалбоподателя е съставен акт №23-2303243/11.07.2011 г. за това, че при извършена проверка на 06.07.2011 г. e установено, че в качеството си на работодател е допуснал до работа в 22.00 часа в стопанисваното от него бистро „Панорама” в гр. Обзор, лицето Г А М катосервитьор, без да й предостави  копие от заверено от ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, с което е нарушил забраната на чл.63, ал.2  от КТ. Проверката на место в стопанисвания от жалбоподателя обект е извършена на 06.07.2011 г. от 22, 00 часа, а по документи на 11.07.2011 г. На основание чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ от лицето е попълнена справка от 06.07.2011 г. в 22.00 ч., в която е вписало самостоятелно трите си имена, ЕГН и длъжността на която работи, считано от 06.07.2011 г. По повод извършената проверка на 11.07.2011 г. едноличният търговец представил на проверяващите инспектори трудовите досиета на лицата, работещи в стопанисвания от него обект. В деня на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, на проверяващите е представен връчен на лицето екземпляр от сключения трудов договор от 05.07.2011 г., от който е видно, че лицето постъпва на работа на 06.07.2011 г, ведно със справка, от която е видно, че на първия работен ден след проверката 07.07.2011 г. в 09.40 часа договорът е регистриран в ТД-НАП-гр.Бургас. Представен е и график за работно време, от който е видно, че лицето е включено в същия в деня на проверката, втора смяна, за времето от 14.00 часа до 22.00 часа.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени и гласни доказателства. От същата може да се направи безспорен извод, че към момента на извършената проверка от контролните органи на 06.07.2011 г. около 22.00 часа на работника не е било предоставено копие от заверено от ТД на НАП-гр.Бургас уведомление, каквото е императивното изискване на чл.63, ал.2 от КТ. Следователно, в нарушение на забраната по чл.63, ал.2 от КТ, работодателят е допуснал до работа лице, на което не му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от компетентната ТД на НАП. От друга страна, такова уведомление по чл.62, ал.3 от КТ е подадено в ТД на НАП – гр.Бургас незабавно в първия възможен момент след самата проверка – 07.07.2011 г. около 09.40 часа, което не променя извода за допуснато нарушение на трудовото законодателство, но следва да се отчете при разглеждането на възражението за маловажен случай. В рамките на дължимата служебна проверка съдът не констатира в съставения АУАН и НП допуснати съществени процесуални нарушение, довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

Настоящата инстанция споделя наведените от жалбоподателя доводи, че нарушението е следвало да се квалифицира като маловажен случай, но не по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а по смисъла на специалната разпоредба на чл.415в от КТ. Това е така, тъй като непосредствено в първия работен ден след извършване на проверката нарушението е било отстранено, без да са налице данни за настъпили вредни последици - такива не са установени от контролните органи, не са отразени в АУАН и НП, нито пък за констатирани в хода на съдебното производство. В допълнение към тази липса на установени вредни последици следва да бъде посочено и продължителността на нарушениетолицето е постъпило на работа на 06.07.2011 г., както е декларирало саморъчно в деня на проверката, нарушението е установено и отстранено в началото на работния ден на 07.07.2011г. Предвид изложеното, обосновава се изводът, че е следвало административнонаказващият орган да приложи нормата на чл.415в КТ (ДВ бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.). Съобразно Тълкувателно решение №3 от 10 май 2011 г. на Общо събрание на колегиите във ВАС, няма пречка деянието да се преквалифицира като такова по чл.415в от КТ и съобразно тази правна норма да се измени размера на наложената имуществена санкция, като се определи друга такава съобразно предвидените размери в посочената правна норма. Имуществената санкция следва да бъде определен в рамките между 100лв. и 300лв. Предвид продължителността, която е в рамките само на един ден, санкция в специалния минимум от 100лв., е справедливо отражение на степента на обществена опасност на деянието, и е адекватна да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 от ЗАНН.

Възражението на процесуалния представител на АНО относно неприложимостта на чл.415в от КТ за нарушения по чл.62 ал.3 от КТ предвид последните изменения е принципно вярно, но не и в този казус. С изменението на цитирания текст с ДВ бр.7 от 24.01.2012 г., в сила от 28.01.2012 г., е приета нова ал.2, с която законодателят изрично е изключил маловажността на нарушенията по чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и ал.3 /каквото е настоящото/ и чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ. Тази разпоредба е материалноправна и предвид липсата на изрично предвиждане в ПЗР на Кодекса има действие единствено ex nunk, т.е. тя е неприложима за административното нарушение, осъществено на 06.07.2011 г. Нещо повечеосвен че актуалната към онзи момент редакцията на чл.415в от КТ /ДВ бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г./ е по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, преди влизането в сила на изменението на чл.415в, приложение следва да намери изричната т.2 от горецитираното ТР №3/10.05.2011 г. по т.д.№7/2010 г. на ВАС, което е задължително за съдилищата и според коеторазпоредбата на чл.415в от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.414 ал.3 от същия кодекс”.

По изложените съображения, налице е основание за изменение на издаденото наказателно постановление по отношение на размера на наложената санкция.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление23-2303243/26.09.2011 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда”, с което на ЕТ К. 64 – Г.К.”, с ЕИК ......... седалище и адрес на управление с.Баня, община Несебър, ул. „ за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., като на основание чл.415в от КТ НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                  Районен съдия..........………………….