Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                           02.04.2012 година                              гр.Несебър

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Несебърският районен съд                                             наказателен състав

на първи март                                           две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

     Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря К.Л.

като разгледа докладваното от съдията Атанасова

н.а.х. дело № 40 по описа за 2012 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод постъпила жалба от Р.И.Р. с ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 3577/16.08.2011 г. на Началника на РПУ- Несебър, с което за нарушение по чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл. 102, предл.3 от ЗДвП, за това, че на 04.08.2011 г. около 14.40 часа в курортен комплекс “Слънчев бряг”, общ. Несебър, до бистро “Стоп”, е предоставил управлението на собствения си мотопед с рег. № СН 02 25 С на неправоспособен водач. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли да бъде отменено наказателното постановление.

За РУП- Несебър не се явява представител в съдебно заседание, не е заявено становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Несебърският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

На 04.08.2011 г. около 14.40 часа, в курортен комплекс “Слънчев бряг”, общ. Несебър, в близост до бистро „Стоп”, служителите на РУП- Несебър С.Ж. и А.Д. спрели за проверка мотопед „Хонда” с рег. №******, управляван от Р. М. М. от гр.Сливен. В хода на проверката водачът не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство, за което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Обяснил, че е взел мотопеда от неговия собственик. По същото време собственикът на мотопеда- жалбоподателят Р. се намирал в близко заведение (на около 10-15 метра) и имал пряка видимост към мястото на проверката. Когато видял служителите на МВР, излязъл от заведението и се приближил към тях, като обяснил, че е предоставил мотопеда на неправоспособния водач, за да направи “едно кръгче”. За това нарушение бил съставен срещу него акт, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Ж., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят М., който заявява, че е взел мотопеда без знанието на собственика (негов чичо). Така изложеното от този свидетел пред съда не съответства на обясненията му, дадени непосредствено след извършване на нарушението. Пред свид. Ж. същият е заявил, че мотопедът му е предоставен от жалбоподателя Р.. Такива са били и обясненията на последния. Съдът кредитира показанията на свид. Ж., като последователни и непротиворечиви, отчитайки също възможната пристрастност на свид. М., предвид близката му родствена връзка с жалбоподателя. Освен това, показанията на същия са вътрешно противоречиви- първоначално заявява, че “някой е паркирал едно моторче”, а след това- че мотопедът е на чичо му, той го е паркирал пред магазина и е влязъл в кафене, от което е имал пряка видимост към мотопеда.

Съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на жалбоподателя, че свидетелство за управление на мотопеда, предоставен на свид. М., не е било необходимо. В случая безспорно се касае за моторно превозно средство и съобразно разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категория.

При извършената служебна проверка съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на нарушителя, съобразно изискванията на закона, предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието му и е подписан от него без възражения. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта и при липсата на доказателства, които да поставят под съмнение констатираните с него обстоятелства, съдът приема, че жалбоподателят е извършил описаното в него и в обжалваното наказателно постановление нарушение, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Определеното от наказващия орган административно наказание обаче е завишено и не е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Наказанието е определено в средния размер, предвиден в разпоредбата на чл.177, ал.1 от ЗДвП, при липса на каквито и да било мотиви за това. С оглед на това и предвид липсата на данни за други административни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП, както и липсата на вредни последици от деянието, наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства, в минималния размер, предвиден от закона. Ето защо, наказателното постановление следва да се измени в частта относно наказанието, като размерът на наложената глоба се намали на 100 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноските по делото, които са в размер на 10  лева- изплатени пътни разноски на свидетеля С.Ж..

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 3577/16.08.2011 г. на Началника на РПУ- Несебър, с което за нарушение по чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено на Р.И.Р. с ЕГН **********,***, административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл. 102, предл.3 от ЗДвП, за това, че на 04.08.2011 г. около 14.40 часа в курортен комплекс “Слънчев бряг”, общ. Несебър, до бистро “Стоп”, е предоставил управлението на собствения си мотопед с рег. № ******** на неправоспособен водач, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание “глоба” от 200 лева на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА Р.И.Р. с ЕГН **********,***, да заплати по сметката на Районен съд- Несебър сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: