Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

21.03.2012 г.

                                                                                                                                   Гр. Несебър     

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                    наказателен състав                     

На тринадесети март                                                       през две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                                             Председател: Таня Спасова

Секретар: Д.Г.

като разгледа докладваното от съдия Спасова НАХДело №69 по описа за 2012 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Ф.Ф. ЕООД, с ЕИК ......... седалище и адрес на управление гр.София, ул. „А.Б.” №2, представлявано от управителя Ян С.К., против Наказателно постановление №23-2303538/26.09.2011 г. на Р М М. на длъжност изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,  с което за нарушение на чл.152 от КТ и на осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по подробно изложени в жалбата доводи. Ангажират се доказателства

АНО чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Ангажира доказателства.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На жалбоподателя е съставен акт №23-2303538/12.08.2011 г. за това, че при извършена проверка на 05.08.2011 г. e установено, че в качеството си на работодател дружеството не е гарантирало правото на непрекъсната междудневна почивка на лицето М. В. Г. която не може да бъде по малко от 12 часа. Нарушението длъжностните лица установили при извършената от тях проверка в кафе – бар „Bedroom“ въз основа на представената отчетна форма за м.юни 2011 г. Въз основа на нея било констатирано, че лицето е полагало труд на 18.06.2011 г. от 22.00 часа до 06.00 часа на 19.06.2011 г. и е започнало работа на 19.06.2011 г. от 10.00 часа до 18.00 часа. Формата е представена по делото, като е видно, че в описаните два последователни дни лицето е редувало нощна и редовна смяна. В същата форма е посочен и часовия отрязък на смените – нощна от 22.00 часа до 06.00 часа и редовна от 10.00 часа до 18.00 часа. Актът е връчен на упълномощено от жалбоподателя лице срещу подпис. Въз основа на него е издадено атакуваното наказателно постановление, с което административно наказващият орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства. От същите може да се направи безспорен извод, че лицето М.. В.... Г. е полагало труд на 18.06.2011 г. от 22.00 часа до 06.00 часа на 19.06.2011 г. и е започнало работа на 19.06.2011 г. от 10.00 часа до 18.00 часа. Следователно, в нарушение на чл.152 от КТ работодателят не е осигурил на работника непрекъсната междудневна почивка от 12 часа. Съдът не възприема възражението на жалбоподателя, че фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не са установени по безспорен начин.  Това е така, тъй като по делото са представени убедителни писмени доказателства, от които се установява констатираното нарушение по чл.152 от КТ. Съгласно чл.416 от КТ редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят поддържа, че отчетната форма не означава, че вписаният график се е изпълнявал по начина, описан в нея, но същевременно не ангажира доказателства, от които да се обоснове различен от направения вече извод. Свид. Л...... сочи, че първо се изготвяли прогнозни графици, които се закачали на таблото и персоналът работел по тях. В процеса на работа, при евентуално настъпване на непредвидени обстоятелства /болест, ангажимент или друго обстоятелство, което обективно препятствало работника да се яви на работа/, се правели корекции, които след това се отразявали в окончателни графици. Тези показания не са достатъчни да внесат съмнения в констатациите на длъжностните лица. Проверката е направена на 05.08.2011 г., а нарушението е извършено на 18.06.2011 г., поради което няма основание да се счита, че представеният при проверката график е прогнозен такъв. От друга страна, дори и прогнозен, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, от които да се обоснове извод, че графикът не е бил изпълнен по начина, по който е отразен в отчетната форма.

С оглед изложеното съдът намира, че правилно административно наказващият орган е санкционирал дружеството за извършено нарушение на чл.152 от КТ.

Настоящият състав счита, че в конкретния казус няма основание за приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се констатира наличието на цитираните в него кумулативно предвидени предпоставки. Няма данни нарушението да е било отстранено, а към настоящия момент фактическото отстраняване на нарушението е невъзможно, тъй като се касае до факт от миналото, който не може да бъде поправен по реда  на КТ. Неприложима е и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията от този вид. Наведените възражения за допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление, са неоснователни. Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и в предвидената от закона форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Визираните в жалбата срокове не са преклузивни и не са скрепени със санкция за тяхното неспазване. Достатъчно е да са спазени сроковете за съставянето на АУАН и издаването на НП, визирани в чл.34 от ЗАНН, в която връзка пропуски не се констатират. Обстоятелствата са ясно и точно описани, както в АУАН и НП, съответно съдържат минимално изискуемите реквизити. Приложени са и заповедите, с които проверяващите длъжностни лица са командировани и съответно оправомощени да извършват проверки в района на „ДИТ”-Бургас, както и длъжностните характеристики на длъжностните лица Е.А. и С.М., разпитани като свидетели по делото.

Предвид че санкцията е наложена в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ, няма основание за нейното изменение.

По изложените съображения издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-2303538/26.09.2011 г. на Р.М. М. на длъжност изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,  с което за нарушение на чл.152 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на „Ф.Ф. ЕООД, с ЕИК ......... седалище и адрес на управление гр.София, ул. „А.Б.” №2, представлявано от управителя Ян С.К., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                       Районен съдия…..........………………….