Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                   09.05.2012г.                                             гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                           НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на девети април                                                                           две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: К.Л.

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

наказателно административен характер дело № 130 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Г.Г.М. с ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 821 от 30.12.2011г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Бургас, с което на основание чл.266, ал.1 от Закота за горите /ЗГ/ на жалбоподателя М. е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева и на основание чл.272 от ЗГ, на същият е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева за административно нарушение по чл.213, т.1 от ЗГ. Наред с това, на основание т.4 от Приложението към чл.5 на Наредбата за определяне на обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд, на жалбоподателят е определено обезщетение в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, платими в полза на РДГ. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като явно несправедливо.

В съдебно заседание жалбоподателят М. не се явява. Вместо него се явява процесуалният му представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи доказателства.

Процесуалният представител на РДГ - гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.10.2011г., горският надзирател А.С., съвместно с колегата си Вълчо С. извършвали обход на отдел 205 – ДГФ, в землището на с.Паницово, общ.Несебър. В един момент чули шум от машинка за рязане на дърва. Докато установят точно района, в който се реже, заварили жалбоподателят М., който преработвал с брадва вече нарязаното на обли парчета дърво. Актосъставителят С. сочи, че къщата на жалбоподателя граничи с гората. На место проверяващите установили голямо дъбово дърво, изкоренено от бурята, немаркирано с контролна горска марка, от което жалбоподателят преработил с брадва 1 /един/ куб.метър. Машинката за рязане не била открита. За така констатираното нарушение на жалбоподателя М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят М., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на актосъставителя А.С., присъствал при установяване на нарушението. Съдът не установи наличие на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на процесната дата – 18.10.2011г., жалбоподателят М. е преработвал един кубичен метър дърва за огрев – дъбови-обли, немаркирани с контролна горска марка, поради което правилно е бил санкциониран на основание чл.266, ал.1 от ЗГ. Наложеното на жалбоподателя наказание е към предвидения от закона минимален размер, съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като деяние и е напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Съдът счита, че несъотносими възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя, че при проверката не била открита машинката за рязане на дърва. Това обстоятелство е без значение по делото, тъй като жалбоподателят е заварен да сече нарязаното дъбово дърво, т.е. да преработва същото. Неоснователни са и възраженията на защитата, че атакуваното наказателно постановление не е издадено в предвидения в чл.52, ал.1 от ЗАНН едномесечен срок, поради което следва да бъде отменено. Предвиденият във визираната разпоредба едномесечен срок е инструктивен. Законодателят е предвидил преклузивен шестмесечен срок за издаване на наказателни постановления, считано от датата на съставянето на акта, визиран в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление, в тази му част, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Независимо от горното, съдът счита, че в останалата част, досежно наложеното на основание чл.272 от ЗГ на жалбоподателя административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:

Наказващият орган е наложил на жалбоподателят М. административно наказание по чл.272 от ЗГ, като е приел, че същият вече е бил наказван с влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила. В подкрепа на това представят по делото наказателно постановление № 810 от 30.12.2011г., с отбелязване че същото е влязло в сила на същата дата.

Действително съгласно разпоредбата на чл.275, ал.5 от ЗГ, не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 100 лева включително или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000 лв., или обезщетението за причинени щети е на същата стойност. Визираната разпоредба обаче противоречи на чл.6, §1 КЗПЧОС, съставляваща част от вътрешното право на страната, която гарантира правото на достъп до съд и която на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. В този смисъл, съдът приема, че приложеното по делото НП № 810 от 30.12.2011г. не е влязло в сила на 30.12.2011г., тъй като подлежи на обжалване съгласно предвидения в ЗАНН ред. В този смисъл са и мотивите на Конституционния съд на Република България, изложени в Решение № 1 от 01.03.2012г., постановено по конституционно дело № 10 от 2011г. по описа на съда.

Дори и да бяха налице основания за налагане на наказание на жалбоподателя по чл.272 от ЗГ, то тогава жалбоподателят следваше да бъде санкциониран само на основание тази разпоредба. В настоящият случай, видно от обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят М. е санкциониран за едно и също нарушение два пъти, като веднъж му е наложена глоба в размер на 100 лева, и втори път – глоба в размер на 300 лева, което е недопустимо.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 821 от 30.12.2011г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Бургас, в частта му, с което на основание чл.272 от ЗГ, на Г.Г.М. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева за административно нарушение по чл.213, т.1 от ЗГ.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, с което на основание чл.266, ал.1 от Закота за горите /ЗГ/, на Г.Г.М. с ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева и на основание т.4 от Приложението към чл.5 на Наредбата за определяне на обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд, на същият е определено обезщетение в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, платими в полза на РДГ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

       

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: