РЕШЕНИЕ

 

№ 240                                                  11.06.2012 г.                                       гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                     наказателен състав

на тридесети май през две хиляди и дванадесета година                            

в публично заседание в следния състав:

                                                                     Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар К.Л.

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

НАХД№ 275 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Г.Х.Б., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 02-0202415/09.03.2012 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа, ангажират се доказателства.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Бургас на 15.12.2011 г. на строителен обект- жилищна сграда № 10, находяща се в УПИ ІІ- общ., кв.5, ПИ ***, по плана на гр. Обзор, изпълняван от Г.Х.Б., и по документи на 19.12.2011 г., е констатирано, че последния, в качеството си на работодател, допуснал до работа С.С.С., ЕГН **********, на длъжност „арматурист”, без сключен трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни. За това нарушение, на 04.01.2012 г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-0202415, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

От показанията на разпитаният в хода на съдебното производство свидетел Е. се установи, че същия при проверката на място е установил, че бригада от 7 човека, измежду които и С., престирали труд на обекта. Свидетелят раздал списък на работещите, в които С. се вписал с длъжност „арматурист”. При проверката по документи, от страна на Б. били представени книги за начален инструктаж и за инструктаж на работното място. В тази връзка свидетелят приел, че се касае за трудово- правни отношения между страните и предвид на това, че нямат сключен писмен трудов договор, съставил акта. От страна на жалбоподателят се твърди, че отношенията между него и работника не са трудови, а гражданско- правни, като представя в тази връзка договор за изработка. Видно от същият обаче, в него липсва един основен елемент, а именно датата на сключването му. По този начин се поставя под съмнение дали същият не е бил сключен впоследствие и то само с оглед извършената вече проверка. Предвид на това настоящата инстанция приема, че между жалбоподателя и С., към датата на проверката, е нямало валидно сключен граждански договор, поради което отношенията между Б. и С. е следвало да се уредят посредством сключен писмен трудов договор, какъвто е нямало. В тази връзка правилно на Б. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателно постановление.

Съгласно § 1 от ДР на КТ няма пречка физическо лице да бъде работодател като е без значение факта дали осъществява строителство за лични нужди или с търговска цел. Същото може да уреди отношенията си с работниците посредством писмен трудов договор или с договор по реда на ЗЗД. Разликата е в това, че при трудовия договор се уговарят всички елементи като работно време, почивки, отпуска, заплата, работно място и прочие, а при гражданския договор- постигането на определен резултат, като изпълнителите действат се осъществяват самостоятелно и без контрола на работодателя. В тази връзка е нямало пречка да се уредят отношенията чрез така наречения граждански договор, но предвид на това, че такъв е липсвало към датата на проверката, е следвало да бъде има сключен трудов договор. Липсата на последния е довело до съставянето на акта.

Що са касае до наведеното твърдение за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, настоящата инстанция не го споделя. Обстоятелството, че от нарушението не са настъпили някакви последици не може да води до извода за малозначителност на извършеното. Множество административни нарушения не водят до конкретен резултат, но законодателя е предвидил не малки санкции за тях. В случая размера на предвидените в закона наказания за този вид нарушение е съществен, поради което не може да се приеме, че законодателят е омаловажил тези нарушения. Наред с това липсата на сключен договор е едно от най- съществените нарушения на трудовото законодателство, и не напразно законодателят е приел в ал.2 на чл.415в от КТ, че нарушения по чл.61, ал.2 от КТ не са маловажни. По делото обаче няма данни извършеното нарушение да е повторно, поради което съдът намира, че е налице основание да се намали наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер от 1500 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0202415/09.03.2012 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на Г.Х.Б., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера на наказанието от 2 000 лева на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: