О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   217                                                    28.03.2012г.                                          гр.Несебър

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и осми март                                                 две хиляди и дванадесета година

в закрито заседание в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

 

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

гражданско дело № 1340 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Ю. И ЕФ Д. Б.” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец”******, представлявано от А. Ха. и П. Н. Д. – заедно, подадена чрез процесуалния им представител – адв.С.Ч. ***, със съдебен адрес: гр.София, ****** против Н.Ц.К. с ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че дружеството е завело ч.гр.д. № 193/2011г. по описа на РС-гр.Несебър, по което е била издадена Заповед № 186 от 11.03.2011г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу ответника. С влязло в сила определение № ІІІ-4402 от 19.12.2011г., постановено по ч.гр.д. № 2190/2011г. по описа на ОС-Бургас, е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед № 186 от 11.03.2011г., като наред с това е обезсилил издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. По същото дело ответникът К. е депозирала в срок възражение срещу заповедта. Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищцовото дружество е предявило иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на ответника К., че същата дължи сумата в размер на 3337,55 лева /три хиляди триста тридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ - неизплатена главница по Договор за издаване на кредитна карта 4AMERIKAN EXPRESS” от 25.10.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.03.2011г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл.131 ГПК ответникът К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като недопустими. Като основание за това сочи определението на ОС-Бургас по ч.гр.д. № 2190/2011г. по описа на съда, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед № 186 от 11.03.2011г. и е обезсилен издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. При условията на евентуалност оспорва предявените искове, като неоснователни, като излага подробни съображения в подкрепа на това.

Предвид гореизложеното и съобразно чл.140 от ГПК, с определение от 22.02.2012г. съдът се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, внесе делото в открито съдебно заседание, съобщи на страните проекта си за доклад по делото и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

С молба вх.№ 1712 от 05.03.2012г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК ищцовото дружество направи изменение на иска си против ответника К., като премина от установителен иск към осъдителен. Предвид на това, с разпореждане от 06.03.2012г., съдът указа на ищеца в срок до съдебното заседание да мотивира правния си интерес от водене на осъдителен иск срещу длъжника - ответник по настоящото дело. В изпълнение указанията на съда, по делото постъпи молба с вх.№ 2214 от 26.03.2012г., в която ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на осъдителен иск срещу длъжника К. с оглед постановеното от Окръжен съд-гр.Бургас определение от 19.12.2011г. по ч.гр.д. № 2190/2011г. по описа на съда, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 186 от 11.03.2011г. и е обезсилен издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист от 15.03.2011г. по ч.гр.д. № 193/2011г. на РС-Несебър.

При така изложените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителни искове за процесните суми, тъй като по отношение на тях вече е издадена заповед за изпълнение, съдържаща осъдителен диспозитив. Съдът намира за нужно да отбележи, че с горепосоченото определение, въззивният съд е отменил единствено разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, но не и самата заповед. Предвиденият в чл.422 от ГПК иск е установителен по естеството си, тъй като целта на същия е само съдебното установяване на заявеното в заповедното производство вземане. Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Самото подаване на възражение, обаче, не води автоматично нито до отмяна, нито до обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка за влизането й в сила. Тази пречка отпада след приключване на производството по иска по чл.422 от ГПК с позитивно решение. С влизане в сила на това решение, автоматично влиза в сила и заповедта за изпълнение, като същата придобива изпълнителна сила. С оглед именно наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил в полза на заявителя /ищец по иска по чл.422 от ГПК/ да бъде заплатена претендираната сума, повторното присъждане на същата сума със съдебно решение е лишено от правен интерес. Целта на предявяването на осъдителен иск е не само установяване съществуването на претендираното вземане, но и осъждането на длъжника и съответно снабдяването му с изпълнителен лист за присъдените суми. В заповедното производство обаче тази цел е постигната чрез издаването на заповедта за изпълнение /а в хипотезата на чл.418 ГПК, както е в настоящия случай - и изпълнителен лист въз основа на нея/. Поради това, за заявителя в заповедното производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съответно изпълнителен лист, съществува правен интерес от предявяване само на установителен иск за признаване на вземанетото му, но не и правен интерес от предявяване на осъдителен иск за това вземане. В този смисъл е и константната практика на ВКС. /вж.Определение № 276 от 2.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 324 от 8.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 160/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 341 от 2.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 316/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 359 от 17.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 228/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 369 от 11.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 384/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 377 от 15.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 191/2009 г., ІІ т. о./.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че са налице основания за приемането на направеното от ищеца изменение на предявения от него иск от установителен в осъдителен, след което производството по делото следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес за „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД от предявяване на осъдителен иск за вземането - предмет на издадената заповед за изпълнение.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

        

ПРИЕМА направеното от ищеца „Ю. И Е. Д. Б.” АД с ЕИК ******изменение на предявения от тях иск против Н.Ц.К. с ЕГН **********, чрез преминаване от установителен към осъдителен иск.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.02.2012г., с което делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание и е насрочено за 11.04.2011г. от  09.45 часа, за което да се уведомят страните и вещото лице.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1340 по описа за 2011г. на Районен съд-гр.Несебър.

Определението, в прекратителната му част, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

В останалата му част, определението е окончателно.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: