Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 54                                                                     04.05.2012г.                                            гр.Несебър

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                        ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на седми март                                                                 две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова

Секретар: К.Л.

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

гражданско дело № 1341 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Т.И.Р. с ЕГН ********** и И.К.Р. с ЕГН **********,***, подадена чрез процесуалния им представител – адв.Ч.П. ***, със съдебен адрес: гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” № 23А против П.С.К. с ЕГН **********, И.К.К. с ЕГН и С.И.К.,***. Сочи се, че с решение по гр.д. № 34/1998г. на РС-Несебър, в общ дял на ищците заедно със С.С.С. /брат на първия ищец/ е поставян следния недвижим имот: Дворно място на площ от 945 кв.м., съставляващо *** в кв.1 по плана на гр.Обзор, от които собствено 769 кв.м., които имот е с идентификатор *** на площ от 771 кв.м. Сочи се, че ищците притежават 1/2 ид.ч. от този имот, а С.С.С. – останалата 1/2 ид.ч. Наред с това се сочи, че върху имота се намира жилищна сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 98 кв.м, състояща се от избен /приземен/ етаж, два жилищни и тавански етажа. Сочи се, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от сградата, а С.С.С. – на останалата 1/2 ид.ч. 

Ищците твърдят, че целият избен /приземен/ етаж от сградата, който се състои от пет стаи, представляващи складови помещения, прилежащи към първи и втори жилищни етажи, се ползва от ответниците, поради което са препятствани да ползват и стопанисват имота си. Сочат, че с нотариална покана са поканили ответниците да освободят и предадат собствената на ищците част от приземния етаж, която ответниците ползвали неоснователно, както и да им заплатят обезщетение за лишеното право на ползване. С влязло в сила решение по гр.д. № 589/2008г. на РС-Несебър, ответниците били осъдени да предадат на ищците владението върху 1/2 ид.ч. от избения етаж, както и да им заплатят сумата от 2050 лева, представляващи обезщетение за лишаването от правото им на ползване на 1/2 ид.ч. от избения етаж за периода от 01.03.2007г. до 30.10.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 07.11.2008г. до окончателното изплащане на същата. Въз основа на влязлото в сила решение било образувано изпълнително дело № 71/2011г. по описа на ДСИ при РС-Несебър срещу ответниците. С протокол от 25.01.2012г, ищците са въведени във владение на недвижим имот, представляващ: 1/2 /една втора/ идеална част от избения /приземния/ етаж на жилищна сграда с идентификатор ***.1, изградена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Обзор, когато са получили и ключ от входната врата на избения етаж.

Обстоятелството, че в периода от 01.11.2008г. до 04.12.2011г. вкл., ответниците ползват собствената на ищците 1/2 идеална част от избения етаж, без да заплащат обезщетение на ищците, е обосновало правния интерес у последните да сезират съда с настоящата искова молба. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищците сумата общо в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за лишаването им от право на ползване върху 1/2 идеална част от приземния етаж за горепосочения период, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане до разпит на двама свидетели при условията на довеждане, както и за допускане на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за средното месечно наемно обезпечение за 1/2 ид.ч. от приземния етаж за периода от 01.11.2008г. до 04.12.2011г. вкл. В изпълнение указанията на съда, ищците са депозирали молба с вх.№ 1120 от 09.02.2012г., с която конкретизират петитума на исковата молба относно размера на претендираното от тях обезщетение, а именно: предвид обстоятелството, че ищците са съпрузи, двамата претендират плащане общо в размер на 5000 лева от всеки един от ответниците по равно, т.е. по 1666,60 лева от всеки един от тях.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба, подаден чрез процесуалния им представител, с който оспорват исковата молба на първо място, като нередовна, на следващо място, оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани. По отношение нередовността на исковата молба, правят искане за оставяне на същата без движение с указания за ищците да заявят всеки от тях каква част от посочената сума претендира и как следва да се разпредели между ответниците. На следващо място твърдят, че ищците не представят титул за собственост върху процесната вещ, годен да ги легитимира като собственици, доколкото решението по приключилия спор по чл.108 от ЗС не било вписано в Агенцията по вписвания, поради което за същите не била налице активна легитимация да водят настоящото съдебно производство.

Независимо от горното, ответниците оспорват твърденията на ищците, че ползват притежаваната от тях идеална част от приземния етаж на процесната жилищна сграда, като сочат, че след завеждане на производството по чл.108 от ЗС са преустановили ползването на идеалните части от приземния етаж на ищците и към днешна дата ползват 1/2 ид.ч. от описания недвижим имот, собственост на С.С.С.. С оглед на това, считат че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. При условията на евентуалност, считат претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за процесния период за прекомерно завишена с оглед вида и предназначението на имота – обслужваща обща част н жилищна сграда, която няма самостоятелен характер, а именно – складови помещения, които не могат да имат жилищно или търговско предназначение. Правят искане за допускане до разпит на двама свидетели при условията на довеждане, които ще установят каква част от процесния приземен етаж ползват ответниците. Оспорват, като неоснователни и несъотносими доказателствените искания на ищците с изключение на поисканата СИЕ. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител прави изменение на претенцията за обезщетение, като намалява размера на същата на 1820 лева, или по 606,66 лева от всеки един от тримата ответници. Наред с това прави искане за връщане на внесената държавна такса за частта над 1820 лева до първоначално претендираните 5000 лева. Представя писмени доказателства и списък на заплатените разноски по делото. Ангажира гласни доказателства.

Процесуалният представител на ответната страна поддържа подадения отговор на исковата молба. Не възразява по направеното от ищцовата страна изменение на исковата им претенция чрез намаляване размера на същата. С оглед обстоятелството обаче, че същото е направено след първото по делото съдебно заседание прави искане за присъждане на направените по делото разноски за разликата между размера на първоначално предявения иск и изменения такъв в съдебно заседание. Не сочи доказателства.

Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, а не по чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като последният иск е предоставен на съсобственик с цел защита на правата, с които разполага в съсобствеността, и то само срещу останалите съсобственици. В настоящото производство, ищците твърдят, че се явяват собственици на идеални части от избен етаж, както и че са насочили иска си срещу несобственици, които ползват този имот без правно основание.

По делото не се спори, че ищците са собственици на 1/2 /една втора/ ид.ч. от Дворно място на площ от 945 кв.м., съставляващо *** в кв.1 по плана на гр.Обзор, от които собствено 769 кв.м., който имот по кадастралните карти и регистри е с идентификатор *** на площ от 771 кв.м., ВЕДНО с построената в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***.1, със застроена площ от 98 кв.м, състояща се от избен /приземен/ етаж, два жилищни и тавански етажа. Останалата 1/2 ид.ч. е собственост на брата на ищеца Т.Р. – С.С.С..

Спорен е въпроса, ползвана ли е от ответниците притежаваната от ищците 1/2 идеална част от избения етаж от гореописаната жилищна сграда в процесния период от 01.11.2008г. до 05.12.2011г. За установяване на това обстоятелство бяха изслушани водените от ищците свидетели – В.В. и К.Й.. От показанията на свид.В. се установява, че избеният етаж се състои от пет стаи, които от 1993г. се обитават от ответницата П.К., мъжа й И. и сина й С.. Сочи, че ищците са му казвали, че ответницата не ги пуска в избения етаж. В тази връзка сочи, че ответницата П. им изкарала бурканите от стаите. Сочи, че от скоро е извършено разпределение на ползването между съсобствениците, при което ищецът Т.Р. получил две стаи за ползване и ключ от избения етаж. Последното се потвърждава и от приложения по делото протокол за въвод във владение на ищците в процесния приземен етаж, видно от който ответницата П. им е предала ключ от входната врата на избения етаж.

Показанията на свид.В. се подкрепят напълно от показанията на свид.Й.. Последният заявява пред съда, че в процесния избен етаж живее ответницата П. със семейството си от около 20 години. През този период, свид.Й. сочи, че до януари 2012г. ответниците са ползвали целият избен етаж, състоящ се от пет стаи. Свидетелят твърди, че от брата на ищеца Р. знаел, че ищците нямали ключ за избеният етаж до момента на разделянето им.

Предвид гореизложеното, съдът приема ищцовата претенция за обезщетение за лишаване от ползването на описания имот за периода от 01.11.2008г. до 05.12.2011г. за основателна и доказана. Безспорно се установи по делото, че ответниците са ползвали целият приземен етаж, включая и частта на ищците без да имат правно основание за това. Ето защо ответниците дължат обезщетение за лишаване на собствениците от право на ползване, тъй като са се обогатили неоснователно за сметка на ищците, а последните неоснователно са се обеднили в същия размер.

Видно от неоспореното от страните и прието по делото заключение по допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, дължимото наемно обезщетение за 1/2 ид.ч. от приземния етаж за периода от 01.11.2008г. до 05.12.2011г. възлиза общо в размер на 1820 лева

 Предвид гореизложеното, иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, като основателен следва да бъде изцяло уважен в размера на 1820 лева, след направеното изменение на същия. Основателността на главната претенция налага извода за основателност на претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на законната лихва върху главницата в размер на 1820 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.12.2011г. до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода по спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да бъдат присъдени заплатените по делото разноски, включая и адвокатско възнаграждение, общо в размер на 202 лева, от които 72,80 лева – държавна такса върху иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД, 100 лева – заплатен депозит за вещо лице и 291,20 лева – адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответниците направените от тях разноски за адвокат, за разликата между размера между първоначално предявения иск и изменения такъв в съдебно заседание, в размер на 318 лева.

По направеното от процесуалният представител на ищците искане за връщане на връщане на внесената държавна такса за частта над 1820 лева до първоначално претендираните 5000 лева, съдът намира същото за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.74, изречение първо от ГПК, при намаление на искането, внесената такса не се връща.

 Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА П.С.К. с ЕГН **********, И.К.К. с ЕГН и С.И.К.,*** да заплатят на Т.И.Р. с ЕГН ********** и И.К.Р. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Несебър, ********* /чрез адв.Ч.П. ***/, сумата в размер на 606,66 лева /шестстотин и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ от всеки един от ответниците, или общо в размер на 1820 лева /хиляда осемстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване на ищците от ползването на собствената им 1/2 /една втора/ идеална част от избения /приземния/ етаж на жилищна сграда с идентификатор ***.1, изградена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Обзор, за периода от 01.11.2008г. до 05.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.12.2011г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА П.С.К. с ЕГН **********, И.К.К. с ЕГН и С.И.К.,*** да заплатят на Т.И.Р. с ЕГН ********** и И.К.Р. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” № 23А /чрез адв.Ч.П. ***/, сумата общо в размер на 202 лева /двеста и два лева/, представляващи заплатени по делото разноски.

ОСЪЖДА Т.И.Р. с ЕГН ********** и И.К.Р. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” № 23А /чрез адв.Ч.П. ***/ да заплатят на П.С.К. с ЕГН **********, И.К.К. с ЕГН и С.И.К.,***, сумата в размер на 318 лева /триста и осемнадесет лева/, представляващи направени по делото разноски за адвокат.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

 

                                                                                                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: