Р Е Ш Е Н И Е 

№ 300                                           07.08.2012г.                                гр.Несебър              В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                       НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на дванадесети юли                                                   две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИ УЗУНОВ

Секретар: М.Д.

като разгледа докладваното от съдия Е. Узунов

наказателно административен характер дело №344 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Г.С.С. с ЕГН ********** *** , понастоящем живущ ***, ******* против наказателно постановление №4340/2011г. от 21.09.2011 г. на Началника на РУП-гр.Несебър, с което за извършено административно нарушение по чл.259 ал.1 т.2 от КЗ на жалбоподателя С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева .

Наказателното постановление се обжалва от Жалбоподателя лично.Иска се намаляване на размера на глобата.

Административно-наказващия орган не делегира представител. Не ангажира доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити.

От събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29.08.2011 г. полицейски служител при РУП Несебър, св.С., съставил АУАН №4340 на жалбоподателя, за това, че в гр.Несебър, в к.к. Слънчев бряг, на главна алея, пред стадиона, управлявал лек автомобил „Опел Тигра” с рег.№ ****, собственост на Е.Т.С., ЕГН : ********** гр.София, като : няма задължителна гражданска отговорност валидна за 2011г. В Акта е посочено, че нарушил чл.257 от КЗ. Актосъставителят е пропуснал изписването на буквите от регистрационният номер на автомобила. Освен това и часът на установяване на нарушението е неясно записан, поради извършена поправка в акта.

На 21.09.2011г., Началника на РУП Несебър, издал атакуването наказателно постановление против жалбоподателя, за това че : на 29.08.2011г., около 22.20 ч. в гр.Несебър, като водач на МПС лек автомобил с рег.№ **** при следните обстоятелства: Слънчев бряг, гл.алея пред стадиона, управлява лек автомобил без сключен договор за застраховка, с което извършил – управлявал МПС при влизане на територията на РБ, когато нямал валидна за територията на РБ застраховка „Гражданска отговорност”, във вр.с чл.249 ал.1. Посочено е, че виновно нарушил чл.259 ал.1 т.2 от КЗ, за което и на осн.чл.53 от ЗАНН и по чл.315 ал.1 т.1 от КЗ му наложил наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

В пледоарията си, жалбоподателят излага твърдение, че по отношение ползването на автомобила е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”, като вноските по нея били плащани на разсрочено внасяне на по три месеца.Към момента на проверката бил със съзнание, че има валидно сключена такава, тъй като практика било представител на застрахователя да им напомня за подновяване или за плащане на вноски. Представя застраходателна полица, от който е видно, че застрахователен договор е сключен на 30.08.2011 г.

 

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните съображения За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира административнонаказателна отговорност на дадено физическо лице, постановлението следва да съдържа регламентиран в закона минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата, които постановлението безусловно следва да съдържа, са посочени в чл. 57 ЗАНН.

А възведените в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН(описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно), съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановения от наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона.

Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на мотивите според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

Съдът намира, че при издаване на НП грубо са нарушени регламентираните в чл. 42, т. 4 във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на административно привлеченото лице. Двете посочени по-горе разпоредби на ЗАНН следва да кореспондират помежду си, като описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него НП. В АУАН нарушението е описано по следния начин: " няма задължителна гражданска отговорност валидна за 2011г ".

 В издаденото въз основа на акта постановление деянието е описано като „ На 29.08.2011г., около 22.20 ч. в гр.Несебър, като водач на МПС лек автомобил с рег.№ **** при следните обстоятелства: Слънчев бряг, гл.алея пред стадиона, управлява лек автомобил без сключен договор за застраховка, с което извършил – управлявал МПС при влизане на територията на РБ, когато нямал валидна за територията на РБ застраховка „Гражданска отговорност”, във вр.с чл.249 ал.1"

Неясно е описано нарушението още в самия АУАН – „ няма гражданска отговорност „ в Закона липсва такава формулировка , а така описано нарушението навежда на търсена прим. морална такава. . Освен това в акта  се твърди, че липсва „Гражданска отговорност за 2011г. „ Видно от съдържанието на изявленията на жалбоподателя, до датата на нарушението, 29.08.2011г. е имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

На следващо място съдът намира, че в АУАН, нарушението е квалифицирано по напълно погрешен начин – в него изрично е посочено, че е нарушена материалната разпоредба на чл.257 от КЗ.

В наказателното постановление изрично е посочено, че жалбоподателят  е нарушил разпоредбата на чл. 259, ал.1, т.2 от КЗ.   Въпросната законова разпоредба предвижда задължение за всяко лице, което управлява МПС при влизане на територията на Република България да сключи договор за застраховка “Гражданска отговорност”, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Тази разпоредба от Кодекса за застраховането касае лицата, които влизат на територията на страната и това е видно от ал.2 и от ал.3 на чл. 259 от КЗ. В настоящия случай, видно от данните по делото, управлявания от С.  автомобил е с регистрация на територията на страната и няма данни за влизане в страната по смисъла на закона. Няма и твърдения в тази насока нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление. При това положение не може да се  приеме, че С.   е осъществил от обективна и от субективна страна състава на нарушението по чл. 259, ал.1, т.2 от КЗ, както се сочи в наказателното постановление.  

Настоящият състав намира, че разминаването в описанието, посочено в АУАН и в НП, е нарушило правото на защита на санкционираното лице. Административно-наказващият орган няма право да "дописва" АУАН. Недопустимо е за пръв път в НП да се прави допълнително описание на нарушението, каквото описание не присъства в АУАН, защото, извършвайки такова описание, наказващият орган се занимава с неприсъщата нему функция по установяване на административното нарушение. Това е недопустимо и с оглед забраната по чл. 51, ал.1, б. "б" ЗАНН.

 

Освен това, текста на чл.259, ал.1 от КЗ съдържа две подточки, които предвиждат съвсем различни задължения на конкретните адресати. Според чл.259, ал.1,т.1 от КЗ „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение”. От тази разпоредба следва извода,че наказателноотговорен по чл.259, ал.1,т.1 от КЗ, може да бъде само собственика на МПС, което превозно средство следва да има и регистрация в страната. От текста на чл.259, ал.1,т.2 от КЗ става ясно, че Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи и  всяко лице, което управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Предвид  това, че жалбоподателя е управлявал МПС, което не е било регистрирано на негово име, то същия не следва да носи административно наказателна отговорност по чл.259, ал.1,т.1 или по т.2 от КЗ.

Както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, е допуснато нарушение. При издаването на НП е била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, а именно да се посочат точно описанието на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. При издаването на НП, АНО се е ограничил да препише правната норма на чл.259, ал.1 т.2  от КЗ, без да е съобразил това с установените факти от обективната действителност. Налице е едно бланкетно обвинение.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №4340/2011г. от 21.09.2011 г. на Началника на РУП-гр.Несебър с което на Г.С.С. с ЕГН **********  за извършено административно нарушение по чл.259 ал.1 т.2 от КЗ на жалбоподателя С. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева .

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: