Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                           29.02.2012г.                                             гр.****

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

****СКИ РАЙОНЕН СЪД                                              ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на втори февруари                                                            две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

секретар: К.Л.

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

гражданско дело № 1352 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано е по повод исковата молба на С.Б.Г. с ЕГН **********,*** против ****” Териториално поделение /ТП/ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.”****” № 21, представлявано от Директора инж.Д.Б.М.. Моли се съда да постанови решение, с което да признае извършеното със Заповед № 16 от 14.10.2011г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ от Директора на ДЛС „****”, прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца за незаконно и го отмени; да възстанови ищеца на предишната му работа; да поправи основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка; да осъди „ДЛС ****” ТП да заплати на ищеца сумата общо в размер на 5406 лева, представляващо обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което ищецът е останал без работа, считано от 15.10.2011г. до 15.04.2012г. вкл., поради уволнението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.12.2011г. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включая адвокатско възнаграждение.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл.225, ал.1 и чл.344, ал.1, т.4 от КТ.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ****-****” ТП, в който излага становище за неоснователност на исковата молба, като излага подробни съображения за това. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищецът Г. не се явява. Вместо него се явява процесуалния му представител, който поддържа исковата молба от името на доверителя си, ведно с изложените в нея доводи. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на ****” ТП – **** оспорва исковата молба. Поддържа представения писмен отговор. Представя писмени доказателства.

Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

****ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на допълнително споразумение от 28.06.2011г. към трудов договор № 34/1999г., ищецът Г. е заемал длъжността „горски стражар” в **** ****”, с адрес: гр.****, обл.****, ул.”****” № 21. На 13.09.2011г., на ищеца е връчено предизвестие № 4 от 09.09.2011г., с което на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, ръководителят му го е уведомил, че „във връзка със съкращаване на щата, а именно длъжността „горски стражар”, след изтичането на законовия срок от 30 дни ще бъде прекратено трудовото му правоотношение на посоченото основание. Със Заповед № 16 от 14.10.2011г. на **** ****” – гр.****, връчена на ищеца на 14.10.2011г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение, считано от 15.10.2011г., поради „съкращаване на щата”.

Недоволен от така издадената заповед е останал ищеца, който е атакувал същата с искова молба, предмет на разглеждане пред настоящата инстанция. В исковата молба заявява, че прекратяването на трудовото му правоотношение не е било извършено по съответния ред. В тази връзка твърди, че в конкретния случай не е налице фактическо премахване на трудовите задължения, които включва съкратената длъжност по щатното разписание на работодателя. Наред с това оспорва процедурата по извършения подбор на основание чл.329 от КТ, като твърди, че подбор изобщо не е извършван. Също така заявява, че процедурата по освобождаването му е започнала преди да е било изразено становище от синдиката на предприятието. На последно място, ищецът сочи, че в обжалваната заповед не било посочено полагат ли му се парични обезщетения, както и вида и размера на същите, както и че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.350 от КТ да впише датата и основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение. В заключение ищецът сочи, че поради уволнението останал без работа, считано от 15.10.2011г.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:

Доказателствената тежест в производството за незаконно уволнение лежи върху работодателя. Последният е задължен да докаже правомерността на уволнението и в тази връзка има възможност да установява спазването на всички императивни правни норми, съблюдаването на които е необходимо за законосъобразното уволнение.

При съкращаването на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/, както е в настоящият случай, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. В основата на подбора е преценката на критериите за квалификация на работника и качеството на работа в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл.329, ал.1 от КТ може да бъде обективирано в различни негови актове – заповед, резолюция и др. От представените по делото заповед за назначаване на комисия за извършване на подбор и от протокола за работа на същата, се налага извода, че в случая липсва определен начин на оценяване на участниците в подбора. От страна на работодателя не се ангажираха доказателства, от които да е видно, че комисията е извършила реална и обективна проверка на квалификацията и нивото на изпълнение на работата на всички служители, участващи в подбора, на база изработена методология на оценяване при конкретно определени в заповедта критерии за оценка и тежест на оценяване.

Следва да се има предвид, че упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на производството или службата, и към конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които имат по-добра квалификация и работят по-добре. С оглед на това, работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл.329 от КТ. В случая обаче, съдът не може да прецени законосъобразно ли е упражнено правото на подбор, както и налице ли е обективно несъответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената му работа, тъй като в представения по делото протокол на комисията за подбор, липсват каквито и да било мотиви относно критериите за оценка на всеки един от служителите. Последното е равносилно на липса на извършен подбор.

Незаконосъобразното упражняване на правото на подбор налага извода за незаконност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Г., поради което същото следва да бъде признато за такова и отменено.

Неоснователни са наведените от ищеца възражения, че синдикалното ръководство в предприятието, в която е членувал е дало предварително съгласие за прекратяване на трудовия му договор на 12.09.2011г., а изпратеното до Г. предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение е от дата 09.09.2011г., т.е. преди да е получено становището на синдиката, което било самостоятелно основание за незаконност на уволнението на ищеца. Разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ установява така наречената „предварителна закрила при уволнение”. Тя е предварителна, защото предхожда извършването на уволнението. Ако такова разрешение не е поискано или след като е било поискано изобщо не е дадено или не е било дадено преди уволнението, то извършеното уволнение само на това основание е незаконно. Казано с друго думи, искането за предварителното разрешение за уволнение на работници или служители трябва да е направено и отправено достатъчно време преди уволнението, за да бъде получено преди връчване на заповедта за уволнение. В настоящият случай, искането е било отправено и получено от работодателя преди изготвяне на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и връчването й на ищеца, поради което следва да се приеме, че е била спазена процедурата предвидена в горепосочената разпоредба.

Като последица от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да се уважи и предявения при условията на кумулативно обективно съединяване иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на ищеца Г. на работа.

По отношение на иска за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното му уволнение, за да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:

Основателността на иска по чл.344, ал. 1, т. 3 от КТ е обусловена не само от изхода на спора по главния иск - чл.344, ал.1, т.1 от КТ, но и от доказването на предпоставките за заплащане на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. Тези предпоставки са уволненият работник или служител да е останал незает по трудово правоотношение през процесния период от време и да бъде установен размерът на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор. Тежестта за доказване на посочените по-горе предпоставки за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се възлага на ищеца, който трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди, техния размер, причинната им връзка с незаконното уволнение. Следователно, за да се уважи този иск уволнението следва да бъде признато за незаконно и отменено, и работникът, или служителят да е останал без работа поради незаконното уволнение, т.е да е претърпял вреда. Вреда е налице, когато работникът или служителят е останал незает по трудово правоотношение, съответно без трудово възнаграждение. В настоящият случай, ищецът Г., на когото е доказателствената тежест да установи наличието на горепосочените предпоставки, е представил копие от трудовата си книжка, копие на регистрационната му карта в Дирекция „Бюро по труда”, ведно с график за посещенията в ДБТ за поддържане на регистрацията. Представените по делото копие на фиш № 20 /л.8/ и удостоверение за брутен доход № ВТ-434 от 27.12.2011г., установява полученото от ищеца Г. брутно трудово възнаграждение за месец септември 2011г., преди уволнението – 901,06 лева /деветстотин и един лена и шест стотинки/ и има значение за размера на обезщетението. С оглед на това, съдът намира претенцията за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение за основателна и доказана, поради което същата следва да бъде уважена. Тъй като обаче към момента на приключване производството по събиране на доказателствата, не е бил изтекъл предвидения в чл.225, ал.1 от ГПК шестмесечен период след датата на уволнението на ищеца, съдът счита, че претенцията следва да бъде уважена до размера на 4505,30 лева /четири хиляди петстотин и пет лева и тридесет стотинки/, изчислена на база петмесечния размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор, ведно със законната лихва върху главницата от 4505,30 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.12.2011г. до окончателното й изплащане. Съдът намира за нужно да отбележи, че по делото е без значение начина на формиране на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ уволнението му. В останалата й част, над уважения размер от 4505,30 лева до претендирания такъв от 5406 лева /пет хиляди четиристотин и шест лева/, претенцията за заплащане на обезщетение следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

По отношение претенция на ищеца Г. с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.350 от КТ, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, а именно – основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, продължителността на трудовия стаж, придобит по прекратеното трудово правоотношение и изплатените на работника или служителя обезщетения при прекратяването на трудовото правоотношение – за неспазено предизвестие, за неизползван платен годишен отпуск и др., и да я предаде незабавно на работника или служителя. Видно от представеното по делото копие на трудовата книжка на ищеца, в същата е вписана единствено продължителността на трудовия стаж, придобит от ищеца на длъжността „горски стражар”, като не е вписано основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, както и изплатените на работника или служителя обезщетения при прекратяването на трудовото му правоотношение. Гореизложеното налага извода, че не са налице основания за поправяне основанието на уволнението, вписано в трудовата книжка на ищеца, тъй като такова въобще не е било вписано. С оглед на това, иска следва бъде отхвърлен, като неоснователен. 

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца Г. следва да се присъдят заплатените по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените от ищеца искове. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.39/, вписаното в същия възнаграждение в размер на 700 /седемстотин/ лева е било само договорено. До приключване на производството по събиране на доказателствата, по делото не бяха ангажирани такива за заплащане на договореното между ищеца и неговият процесуален представител адвокатско възнаграждение, поради което не са налице основания за присъждане на такова.

Предвид изхода по делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати държавната такса върху уважената част от предявените от ищеца искове общо в размер на 240,21 лева /двеста и четиридесет лева и двадесет и едва стотинки/.

Мотивиран от горното, ****ският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО уволнението на С.Б.Г. с ЕГН **********,***.

 ОТМЕНЯ Заповед № 16 от 14.10.2011г. на **** ****” – гр.****, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на С.Б.Г. с ответната страна.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.Б.Г. с ЕГН ********** на предишната му работа – „горски стражар” в **** ****” – гр.****.

ОСЪЖДА **** ****” – гр.****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.”****” № 21, представлявано от Директора инж.Д.Б.М. да заплати на С.Б.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 4505,30 лева /четири хиляди петстотин и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът Г. е останал без работа, поради незаконното му уволнение за петмесечния период след датата на уволнението – 15.10.2011г., изчислено на база брутното трудово му възнаграждение за месец септември 2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2011г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, над уважения размер от 4505,30 лева до претендирания такъв от 5406 лева, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.Г. с ЕГН ********** иск против **** ****” – гр.****, с ЕИК ****, с правно основание чл. чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, като неоснователен.

ОСЪЖДА **** ****” – гр.****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.”****” № 21, представлявано от Директора инж.Д.Б.М. да заплати по сметка на РС-**** сумата в размер на общо в размер на 240,21 лева /двеста и четиридесет лева и двадесет и едва стотинки/, представляваща дължима по делото държавна такса върху уважената част от предявените от ищеца искове.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.****.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: