Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 111                                      13.07.2012 година                             гр.Несебър

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Несебърският районен съд                                              граждански състав

на петнадесети юни                                 две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                        Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря К.Л. 

като разгледа докладваното от съдия Атанасова

гражданско дело № 1415 по описа за 2011 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от С.П.Е. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против Г.П.О. с ЕГН **********,***, с искане да се предостави на ищцата упражняването на родителските права по отношение на детето П*** Г. О*** с ЕГН **********, да се определи местоживеене ***, при режим на лични контакти с бащата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 08.00 часа до 18.00 часа в гр. Шумен, без приспиване, и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Иска се също да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка на детето П*** Г. О*** в размер на 120 лева чрез майката С.П.Е., считано от датата на завеждане на иска до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска до нейното изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба е изложено, че през периода м.септември 2004 г. – 27.12.2011 г. страните са били във фактическо съжителство, от което е родено детето П*** Г. О*** на 6 години. Изложено е, че през последната година от съжителството им ищцата е била подложена на психически и физически тормоз от ответника, поради което на 08.04.2011 г. напуснала съвместно обитаваното жилище, собственост на последния, и заедно с детето се установила да живее в гр. Шумен в дома на майка си. Около месец по-късно се върнала в дома на ответника О., но на 27.12.2011 г. след поредния конфликт, отново го напуснала и се върнала в гр. Шумен, а детето останало в дома на ответника, който препятствал контактите й с него.

В исковата молба е изложено още, че в обитаваното от ищцата жилище са осигурени всички необходими условия за отглеждане на детето, че тя се ползва с безрезервна подкрепа на близките си, както и че в близост до дома й се намира едно от елитните начални училища в града.

В депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът оспорва твърденията на ищцата. Заявява, че през последните три години ищцата не е полагала необходимите грижи за детето, посещавала е нощни заведения, употребявала алкохол и не се интересувала от детето. Счита, че с поведението си същата е показала морал и лични качества, които не могат да бъдат пример за детето. Освен това сочи, че жилищната сграда, в която той живее, е собственост на неговата майка и заедно с нея полага изцяло грижите за детето. Твърди, че съществува взаимна привързаност между него и детето и възпитателният процес би могъл да се осъществи по-лесно и резултатно, поради което счита, че родителските права следва да му бъдат предоставени. Предявява насрещен иск с правно основание чл. 127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето и за осъждане на Е. да заплаща месечна издръжка за същото в размер на 120 лева. Относно първоначалния иск за присъждане на издръжка от момента на предявяване на иска, сочи, че детето живее при него от момента на фактическата раздяла и ищцата не участва с издръжка при отглеждането му.

По предявения насрещен иск С.Е. е депозирала писмен отговор, в който оспорва твърденията на О.. Счита, че последният не е създал необходимите условия за физическо, психическо и нравствено развитие на детето. Твърди, че съвместното им съжителство е било съпътствано от многократни скандали, физическо и психическо насилие от страна на О..

В съдебното заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа предявения от иск и оспорва насрещния иск. Ангажира доказателства.

Ответникът се явява лично и с упълномощен представител в съдебното заседание, като излага становище за неоснователност на първоначалния и основателност на насрещния иск. Ангажира доказателства.

Несебърският районен съд, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал.2 от Семейния кодекс.

По делото не е спорно, че страните са били във фактическо съжителство през периода м.септември 2004 г. – 27.12.2011 г. (с прекъсване от около един месец през м.април 2011 г.). Не е спорно също така, а и се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** ***, че от това съжителство е родено детето П*** Г. О*** с ЕГН **********. Понастоящем страните не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие кой от тях да полага грижите за отглеждането и възпитанието на детето.

Според указанията, дадени с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители, помощ на трети лица и др.

В конкретния случай от гласните доказателства по делото се установява, че детето П*** понастоящем живее при бащата Г.О., като грижите по отглеждането и възпитанието му се полагат от последния (във времето, когато не работи в собственото си заведение) и от бабата по бащина линия, която е на възраст 74-75 години, а майката С.Е. не е виждала детето си от момента на фактическата раздяла с ответника. Установява се също така, че ответникът има сестра, която живее отделно, но идва често в дома на майка си, за да я обгрижва, като се грижи и за детето П***.

От приложените по делото социални доклади на ДСП- Поморие и ДСП- Шумен се установява, че двете страни разполагат с необходимите материални условия за отглеждане на детето. Майката обитава заедно със своята сестра апартамент в гр. Шумен, състоящ се от кухня, две стаи, баня и тоалетна, обзаведен съвременно и функционално с мебели и електроуреди, необходими за домакинството. Същата работи по трудово правоотношение, на 5-дневна работна седмица, като заема длъжността “връзки с обществеността”. Получава месечен доход в размер на 450 лева. Бащата обитава втори жилищен етаж от двуетажна къща, състоящ се от спалня, хол и кухня, баня с тоалетна и коридор, обзаведен с всичко необходимо за домакинството, като детето спи на разтегателен диван в спалнята. Ответникът е собственик на заведение в гр. Несебър, което работи целогодишно и получава доходи, достатъчни за поддържане на добър стандарт на живот.

По делото е изготвена съдебно-психологическа експертиза, която дава заключение, че детето П*** изпитва силно емоционално страдание и вътрешно напрежение, обусловено от фактическата раздяла на родителите и отделянето му от майката. Вещото лице сочи, че детето изпитва много интензивни чувства на тъга, гняв и омраза, като страданието се засилва при спомена за майката, която по неговите представи го е изоставила. Едновременно с това, детето изпитва страх от изоставяне и от другия родител, поради което изцяло възприема неговото отношение към отчуждения родител. В заключението е посочено още, че детето има склонност на затваряне в себе си и самоизолация от външния свят, предвид липсата на контакт с майката. Посочено е, че у него може да се наблюдава агресия или да изпадне в дълбока депресия, изразяваща се в липса на концентрация, проблеми с храната, загуба на сън или постоянна сънливост. Според вещото лице П., за детето е от съществено значение да усеща чисто емоционалната топла връзка с майката, а липсата на бащата би могла да се преодолее по-лесно от него.

Двете страни са ангажирали гласни доказателства по делото. В показанията си пред съда свид. Н*** сочи, че ищцата е член на родителската тройка в посещаваната от П*** до раздялата на родителите й детска градина. Същата разяснява, че родителите от родителската тройка се избират, с оглед тяхната всеотдайност, от родителите на другите деца. Те организират всички тържества на групата, ангажират се, когато е необходимо да се закупуват помагала за групата, подпомагат персонала на детската градина и т.н. Свид. Н*** сочи още, че ищцата и детето са имали много силна връзка до момента на раздялата, постоянно били прегърнати, П*** била много привързана към нея. Другите деца от детската градина също били привързани към ищцата. В резултат на положените от последната усилия, били преодолени проблемите на П*** в общуването. След раздялата на родителите обаче, П*** не посещавала детска градина в продължение на няколко месеца и се отчуждила от другите деца- на празненство по случай рожден ден на друго дете, тя се отделила от децата, не общувала с тях, сама си говорела и си играела настрани. В този смисъл са и показанията на свид. Й***, която сочи, че преди раздялата на страните, ищцата и детето са били изключително близки и сплотени. Ищцата водела детето на разходки, на рождени дни, на детска градина. Вечер му четяла приказки за лека нощ. Свидетелката сочи, че П*** трудно проговорила и трудно общувала с други деца. За отстраняване на този проблем майката положила много усилия- рисували, пишели букви, думи, играели с картинки, с цел да се провокира П*** да говори. Тези усилия дали резултат- детето се отпуснало и проговорило, и едновременно с това можело да чете, преди да навърши четири години.

В противоположен смисъл са показанията на свидетелите Ц*** и Ш***. Същите заявяват, че ищцата не е полагала нужните грижи за детето, ходела по нощни заведения и се прибирала пияна, а на следващия ден спяла и поради това детето пропускало да отиде на детска градина. Заявяват също така, че ответникът е водил детето на разходка и му купил книжка, возел “ги с колата”. Сочат, че последният бил домошар и къщовник, като след раздялата му с ищцата перял и чистел в къщата, понякога и готвел.

Съдът няма основание да не кредитира показанията на свидетелите Н*** и Й***. Това са лица, които са имали близък контакт с детето и с ищцата. Същите пресъздават ясно фактите, които непосредствено са възприели, като показанията им са безпристрастни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и последователни. Съдът не дава вяра на показанията на доведените от ответника близки негови роднини- свидетелите Ц*** и Ш***, досежно съдържащите се в тях твърдения за безотговорно поведение на ищцата спрямо детето, и ги намира за субективни, продиктувани от желанието им да се задържи на всяка цена детето при ответника. Същите очевидно да обслужват каузата на ответника и са насочени изцяло към дискредитиране на ищцата, за което свидетелстват и многобройните изводи, направени от свид. Ц***: “човек който е вързан с шалче на врата и на главата, не може да шета и да оправя домакинството”, “Видяхме С. около два часа през нощта да стои в кафенето им ..... да си допива най-вероятно”, “предполагам, че е била с други дрехи, защото тя тръгна нанякъде, а не да се прибира в тях”, “Според мен един човек, който е малтретиран и бит не може да седне на масата на другия ден с приятелки .... и да си допива”, “Според мен един човек, който пие не може да си гледа детето, тя не може даже да се събуди сутрин, как ще си гледа детето”, “Според мен един човек, който е бит, няма да излезе на улицата, защото все ще има някъде синини. С. седеше там и пиеше нещо, не зная какво- водка или нещо друго. Течността беше бяла на цвят, безцветна”. Преценявайки тези показания съобразно изискванията на чл. 172 от ГПК, съдът не им даде вяра, поради очевидната им заинтересованост и противоречието им с останалите доказателства по делото.

Съдът счита, че родителските права следва да се предоставят на майката С.Е., с оглед установените по делото морални, личностни и възпитателски качества, и възможности да се грижи пълноценно за детето. Съдът съобрази също пола и възрастта на детето- момиченце на 7-годишна възраст, както и възрастта на двамата родители- на майката- 27 г. и на бащата- 53 г. Наред с това, съдът отчете обстоятелството, че бащата в продължение на повече от половин година препятства срещите на детето с майката, а липсата им, видно от заключението на съдебно-психологическата експертиза, се отразява изключително негативно на неговото психическо и физическо състояние. Това обстоятелство е от съществено значение при преценката относно родителските качества на ответника- според решение № 64/20.02.2012 г. по гр.д. № 1398/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, създаването на пречки за осъществяване на лични отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния, са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества.

По изложените съображения съдът намира за основателен предявения от С.Е. иск. На същата следва да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете П*** и да бъде определено местоживеене ***. С оглед запазване връзката на детето с бащата, следва да бъде определен разширен режим на лични отношения с него, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с право на преспиване на детето в дома му. На основание чл. 143 от СК ответникът следва да бъде осъден да заплаща за детето чрез неговата майка С.П.Е. месечна издръжка, чийто размер, с оглед възрастта и здравословното състояние на детето, съдът определя на 120 лева. Доколкото последният е собственик на заведение в гр. Несебър, което работи целогодишно и реализира доходи, достатъчни за поддържане на добър стандарт на живот, съдът счита, че заплащането на издръжка в този размер е изцяло във възможностите му.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят на ищцата направените разноски по делото, възлизащи на 300 лева, съобразно представения списък.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето П*** Г. О*** с ЕГН ********** на майката С.П.Е. с ЕГН **********, и определя местоживеене ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г.П.О. с ЕГН **********, с детето П*** Г. О*** с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с право на преспиване на детето в дома на бащата в гр. Несебър.

ОСЪЖДА Г.П.О. с ЕГН **********, да заплаща на детето П*** Г. О*** с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С.П.Е. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забавата до нейното изплащане.

ОСЪЖДА Г.П.О. с ЕГН **********, да заплати на С.П.Е. с ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: