Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                  05.09.2012г.                                             гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

  

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                        НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на трети септември                                                                    две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: М.Д.

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

наказателно административен характер дело № 433 по описа за 2012г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано е по повод жалбата на „О.-СМ” ЕООД с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.Б. ул.”Х.К.” № .., представлявано от управителя С.Д.А. против Наказателно постановление № 02-0202669 от 23.05.2012г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Б. с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за административно нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. При условията на евентуалност се моли да изменение на атакуваното наказателно постановление в санкционната му част, като бъде намалена наложената на жалбоподателя санкция до предвидения от закона минимум.

           В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не сочи доказателства.

            Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а наказателното постановление - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

           Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

            Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 18.04.2012г., в 14.15 часа, инспектори в ДИТ-Б. извършили проверка на строителен обект – къща за гости, находящ се в УПИ ІІІ-614, кв.403 по плана на КК Слънчев бряг-запад. В хода на проверката, в строителния обект били установени да работят около 15 работници, повечето от които, както и техническия ръководител, напуснали обекта при появата на контролните органи и не им оказали съдействие. При проверката, контролните органи установили, че  „О.-СМ” ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснало до работа на горепосочения строителен обект лицето Д.С.К. с ЕГН **********, на длъжност „кофражист”, преди да му бъдат предоставени екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушението е установено при извършената проверка по документи на 25.04.2012г. в ДИТ-Бургас. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

            Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. От представените по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 18.04.2012г. лицето Д.С.К. с ЕГН ********** е установено да работи на строителния обект – къща за гости, находящ се в УПИ ІІІ-614, кв.403 по плана на КК Слънчев бряг-запад, преди да му бъдат предоставени екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, за което свидетелстват приетите, като доказателства по делото - списък на работещите /л.12/, в който под № 4, същият собственоръчно е вписал трите си имена, ЕГН, длъжност – строител и се е подписал; трудов договор № 24 от 18.04.2012г. /л.14/ и справка за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 18.04.2012г., подписана от лицето Кирязов, видно от която уведомлението за сключения с работника трудов договор е прието след часа на извършване на проверката /14.15 часа/, а именно – в 16:37:18 часа /л.15/. Гореизложеното се потвърждава и от показанията на актосъставителя В. – свидетел при установяване на нарушението. Същият потвърждава пред съда, че на 18.04.2012г. лицето Д.С.К. е полагал труд на процесния обект, облечен в работно облекло. Гореизложеното налага извода, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него административно нарушение.

Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът намира, че същото е необосновано завишено, поради което следва да бъде намалено до предвидения от закона минимум, като счита, че по този начин ще бъдат постигнати в максимална степен целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 02-0202669 от 23.05.2012г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Б. с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, на „О.-СМ” ЕООД с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.Б. ул.”Х.К.” № .., представлявано от управителя С.Д.А., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за административно нарушение на чл.63, ал.2 от КТ., като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: