РЕШЕНИЕ

                                                          06.11.2012 г.                                        гр. Н.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.ският районен съд                                                                   наказателен състав

на двадесет и девети октомври                                    две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                                   Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар А.Г.

като разгледа докладваното от съдия Моллова- Белчева

НАХД № 599 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано е по повод жалбата на „Б.М... ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „Л.К.”, № 2, представлявано от Н.Б.Д., против Наказателно постановление № 02-0202603 от 10.05.2012 г. на Изпълнителния директор на ”Главна инспекция по труда”, с което за административно нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ, на дружеството- жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лева. Моли се съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно- производствените правила. В съдебно жалбата се поддържа.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена на 14.07.2011 г. проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството- жалбоподател със строителен обект в м. „Ага чешме”, землището на гр. Свети Влас, са били установени редица нарушения. С протокол от същата дата са били дадени предписания със срок на изпълнение 15.08.2011 г. Едно от констатираните нарушения е било неизплащане на трудово възнаграждение за месец април 2010 г. на Д.Д.Б. на длъжност „Пазач”. На 19.12.2011 г. била извършена повторна проверка, на която било констатирано, че жалбоподателя, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е изпълнил задължително предписание № 19, дадено от ДИТ- Бургас, в протокол за извършена проверка № 1779 от 14.07.2011 г. В тази връзка бил издаден акт за установяване на административно нарушение № 02-0202603. Административнонаказващият орган, като взел предвид съставеният акт, счел, че деянието е извършено от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществено процесуални нарушения. От страна на жалбоподателят не се оспорва извършването на нарушението. Единственият довод, който изтъква е, че акта за установяване на административно нарушение е съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, което настоящата инстанция не споделя. Съгласно цитираната норма не се образува административнонаказателно производство ако не е съставен акт в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая момента на откриване на нарушението е датата на извършване на последващата проверка, а именно 19.12.2011 г., от която следва да започне да тече предвидения в закона тримесечен срок. Съдът не споделя становището, че срока започва да тече, считано от деня, следващ срока за изпълнение на предписанията. Това е така тъй като преди извършване на повторната проверка административнонаказващият орган няма как да е знаел, че предписанията не са били изпълнени и съответно, че е налице нарушение. Последният няма законово определено задължение да проверява дали дадените от него предписания са изпълнение или не. Представеното от жалбоподателя съдебно решение на Адм.С- София област не е задължително за настоящата инстанция, поради което същата не следва да се съобразява с него. Тук е мястото да се отбележи, че проверяващият орган дори не е длъжен и да дава предписания, вместо на место още при първата проверка да състави актове за установяване на административно нарушение, за което безспорно са били налице предпоставките. Предвид на това настоящата инстанция намира, че акта е съставен в посочения в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок, поради което не е допуснато твърдяното нарушение на процесуалните правила. Към датата на съставяне на акта не е бил изтекъл и едногодишния срок от извършване на нарушението, тъй като нарушението е продължено.  Не се споделя и становището на жалбоподателя, че неизплащането на трудово възнаграждение за всеки месец поотделно не съставлява самостоятелно нарушение. В КТ е визирано задължение на работодателя да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение на работниците и служителите си, поради което неизплащането на възнаграждението всеки месец е отделно нарушение, макар и да касае едно и също лице.

По същество наказателното постановление е правилно и законосъобразно.

От приложеният по делото протокол № 1779 от извършена проверка на 14.07.2011 г. се установява, че действително на жалбоподателя е дадено предписание да изплати на Д.Д.Б. полагащото му се трудово възнаграждение за месец април 2010 г. Видно от показанията на разпитаният в хода на съдебното производство св. В., при проверката на 19.12.2011 г., все още не е било изплатено възнаграждението, който факт не се оспорва и от жалбоподателя.

С оглед изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на дружеството- жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателно постановление. Установи се, че същото, въпреки оставеното предписание, не е изпълнило задължението си по закон. Настоящата инстанция няма основание да се съмнява в показанията на свидетеля, участвал в проверката, още повече, че същите се потвърждават и от самия жалбоподател.

При определяне размера на наложеното наказание и като взе предвид, че се касае за първо нарушение, съдът намира, че санкцията следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер от 1500 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Н.ският районен съд

РЕШИ:

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0202603 от 10.05.2012 г. на Изпълнителния директор на ”Главна инспекция по труда”, с което за административно нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ, на „Б.М... ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „Л.К.”, № 2, представлявано от Н.Б.Д., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лева, като НАМАЛЯВА размера й от 5000 лева на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

                       

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: