Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                21.01.2012 г.                                             гр. Несебър

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Несебърският районен съд                                                                              наказателен състав  на двадесет и първи декември през две хиляди и единадесета година                            

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                 Председател: Таня Спасова

секретар К.Л.

като разгледа докладваното от с. Спасова

НАХД№ 825 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по повод жалбата на Г.И.Г.,***, против Наказателно постановление № 542 от 03.10.2011 г. на Директор на Регионална Дирекция по горите- гр. Бургас, с което за нарушение на чл.22, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча, на жалбоподателят са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право на ловуване” за срок от 1 година. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание  жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажират се доказателства.

 Административнонаказващият орган оспорва жалбата чрез процесуалния си представител и ангажира доказателство.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     На жалбоподателя е съставен акт за административно нарушение № 053305/29.06.2011 г. за това, че през 2010 г.- 2011 г. жалбоподателят допуснал в Ловно-рибарско дружество - Несебър да бъдат приети по-голям брой ловци от максимално определения по чл.22, ал.2 от ЗЛОД- 28 броя нови ловци. Въз основа на така съставения административен акт е издадено атакуваното наказателно постановление №542 от 03.10.2011 г.

От разпитаните свидетели се установява, че актът за установяване на административно нарушение е съставен, след като свидетелят Д.Т. *** направил проверка в електронния регистър за издадени и и заверени билети за лов в ЛРД „Несебър” и установил, че последното е приело по – голям брой ловци от допустимия, определен съобразно параметрите, заложени в разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗЛОД. Актове за административно нарушение съставили на всички членове на Управителния съвет съобразно представеното по делото удостоверение за актуално състояние на сдружението, между които бил вписан и Г.И.Г. – жалбоподател по делото. Представен е също Устава на сдружението, от който се установява, че съгласно чл.29, т.8 решението за прием на членове е предоставено в правомощията на Управителният съвет на сдружението, като съгласно чл.30, ал.4 решенията се вземат с мнозинство на присъстващите.

Видно от изисканата справка от Ловно-рибарско дружество – Несебър всички членове, с изключение на учредителите, са били приети на две заседания на управителния съвет, проведени съответно на 19.10.2009 г. и 29.12.2009 г., а в наказателното постановление като дата на извършване на нарушението е посочено „през 2010 г. – 2011 г.”. Некоректно посочената дата на деянието в акта и наказателното постановление съдът приравнява на липса на такава. Датата на деянието е съществен елемент и неточното отразяване е съществено процесуално нарушение съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което и само на това основание наказателното постановление следва да бъде отменено.

Отделно е това, съгласно чл.22, ал.2 от ЗЛОД изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, въз основа на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец, ежегодно определя максималния брой на ловците в ловните сдружения по чл.30, както и сдруженията, които могат да организират курсове за подготовка на кандидати за придобиване право на лов, и броя на свободните места в тях. При определяне на изискуемата норма за ловна площ не се взема предвид броят на ловците, навършили 65-годишна възраст. По делото не е представена заповед по чл.22, ал.2 от ЗЛОД нито за 2009 г., нито за 2010 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. От показанията на свидетеля Т. и изготвената от него докладна записка се установява, че свидетелят сам е определил колко ловци следва да има в дружеството, като е взел предвид нормата за площ и броя на членовете над 65 години. Доколкото това не е в правомощията на свидетеля и предвид липсата на посочената заповед, съдът намира, че твърденията за допуснато нарушение са останали недоказани от страна на административнонаказващия орган. Едва след като изпълнителният директор с нарочен акт определи максималния брой на ловците в едно дружество може да се прецени дали в същото са приети в повече. Следва да се отбележи, че това определяне става ежегодно, поради което няма как да се санкционира едно лице за това, че през 2010 г. и 2011 г. е допуснало едно нарушение, т.е. за всяка година следва да се преценява поотделно.

Следва да се отбележи, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството на член на управителния съвет, взел решение за прием на нови членове над максимално допустимия брой. Касае се до колективен орган, чиито решения се вземат с мнозинство от присъстващите. Дали жалбоподателят е бил сред присъстващите на посочените заседания на управителния съвет, в които се е взело решение за прием на нови членове и бил ли е сред членовете дали съгласие за приема на тези нови членове са обстоятелства, за които административнонаказващият орган не само не е изложил конкретни твърдения в акта и наказателното постановление, но не ангажира доказателства и в съдебната фаза на процеса.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено. В същото не е конкретизирано нарушението с посочените по- горе параметри, не е посочено в какво качество се наказва жалбоподателя, все обстоятелства от съществено значение за правото на защита на санкционираното лице. Липсата на изложени конкретни твърдения за посочените обстоятелства не дава възможност и на съда да прецени дали действително това лице е извършител на това деяние.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 542 от 03.10.2011 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.22, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча, на Г.И.Г., с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право на ловуване” за срок от 1 година. 

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

        

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: