Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 81                                                      01.06.2012г.                                         гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и пети април                                              две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: М.Д.

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

гражданско дело № 894 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А.А.Л. с ЕГН **********,*** против Т.А.С. с ЕГН **********,***. Сочи се, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ: ДВОРНО МЯСТО, цялото на площ от 635 кв.м., съставляващо УПИ*** по плана на гр.О., ведно с ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от изградената в това дворно място триетажна жилищна сграда, при следните квоти: за ищцата – 46/60 ид.ч. от дворното място и 35/100 ид.ч. от етажа и за ответника – 14/60 ид.ч. от дворното място и 65/100 ид.ч. Твърди се, че от 2000г. до сега, горепосоченият съсобствен имот се ползва единствено от ответника, с което същият лишавал ищцата от възможността да си служи с него. С нотариална покана, получена от ответника на 05.05.2004г., ищцата поканила същият да й предостави възможност съобразно правата й да си служи с общия имот, или да й заплати обезщетение за ползата, от която бил лишена от едноличното ползване на имота от ответника. Ищцата твърди, че с влязло в сила решение, ответникът бил осъден да заплати обезщетение на ищцата, за това, че е ползвал еднолично процесният имот в периода от 05.05.2004г. до 02.06.2006г. С друго влязло в сила съдебно решение било разпределено ползването на съсобствения им имот. Въпреки горното, ищцата твърди, до момента ответникът продължавал да не й предоставя възможност да си служи с общия им имот.

Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищцата да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника С. да й заплати сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, съставляваща приспадащата й се част от ползите, от които ищцата била лишена, съобразно дела й в общия имот, както и сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи лихва за забава за периода от пет години назад, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.07.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза за определяне на следния пазарен наем на процесния имот за пет години назад, считано от датата на завеждане на исковата молба, общият размер на наема и дължимата лихва за забава за същия период. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, подаден чрез процесуалния му представител, с който заявява от името на доверителя си, че не признава ищцовата претенция. Твърди се, че ответникът не е ползвал и не ползва помещенията, описани в исковата молба, както и че процесният етаж е без електрозахранване, без водоснабдяване и не е годен за обитаване. Поставя допълнителни въпроси към вещото лице. Не сочи доказателства.

Производството по делото е с правно основание чл.32, ал.1 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание, ищцата Л. не се явява. Вместо нея се явява процесуалния й представител, който поддържа исковата молба от името на доверителката си и моли за уважаване изцяло на предявените искове.

Ответникът С. се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си представител. Заявява, че на етажа, предоставен за ползване на ищцата няма вода и канал, както и действаща тоалетна. С оглед на това процесуалният му представител пледира за отхвърляне на предявените искове, предвид обстоятелството, че идеалните части от процесния имот, предмет на исковата молба не се ползват от доверителя му.

Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ: ДВОРНО МЯСТО, цялото на площ от 635 кв.м., съставляващо УПИ*** по плана на гр.О., ведно с ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от изградената в това дворно място триетажна жилищна сграда, при следните квоти: за ищцата – 46/60 ид.ч. от дворното място и 35/100 ид.ч. от етажа и за ответника – 14/60 ид.ч. от дворното място и 65/100 ид.ч.

С влязло в сила решение № 213 от 28.11.2008г. на Окръжен съд-гр.Бургас, постановено по в.гр.д. № 224/2007г. по описа на съда, е разпределено реалното ползване върху втори жилищен етаж от сградата, изградена в гр.О., ул.”К И М.” № **, като са посочени конкретно частите, които ще ползват страните, а една част от етажа е определена за общо ползване от тях. Със същото решение, съдът е обявил за неделима част от него изготвената от вещото лице скица.

С претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС, съсобственикът, който е лишен от ползването на общата вещ, може да иска обезщетение от другите съсобственици за ползата, от която е бил лишен, от деня на писменото поискване. В настоящият случай са налице всички предпоставки за уважаване на иска. Безспорно установено по делото е, че ищцата е съсобственик на 46/60 ид.ч. от дворното място, в което е изградена процесната къща и на 35/100 ид.ч. от вторият жилищен етаж от същата, както и че същата е била лишена неправомерно от ответника С. от възможността да реализира ползи от собствеността си. Доказателство за последното е изявлението на ответника, че лично той е зазидал мръсната и чистата канализация, обслужваща жилищните помещения на втория етаж от сградата, като на практика ги е направил неизползваеми. Твърденията на ищцата, че не е допускана в имота през процесния период се потвърждават от изявлението на ответника в отговора на исковата молба, че достъпа до втория етаж от къщата се осъществява посредством стълбище, което било негова собственост и ищцата нямала право да преминава през него. Ирелевантно по делото е обстоятелството, че ответникът също не ползва процесните помещения, разпределени за ползване от ищцата. Налице е и третата предпоставка за уважаване на ищцовата претенция – с нотариална покана с рег.№ 3264 от 03.05.2004г. по описа на Нотариус С. А. с район на действие – РС-Несебър, връчена на ответника с обратна разписка № 6 от 05.05.2004г., ищцата Л. е поканила същия да й заплати наемно обезщетение за лишаване от правото й да ползва частта й от процесния имот.

Когато се касае за недвижим имот, обезщетението се определя на база средния пазарен наем за него за съответния период. По делото бе проведена съдебно-икономическа експертиза за определяне средния пазарен размер на наема в периода от 29.07.2006г. до 28.07.2011г., в който същият е бил ползван само от ответника. Видно от заключението /л.78/, вещото лице е изчислило средният пазарен наем за горепосочения период общо в размер на 20 250 /двадесет хиляди двеста и петдесет/ лева, от който за ищцата Л. - сумата от 7087,50 /седем хиляди и осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, съобразно дела й в общия имот. Въпреки направеното от процесуалния представител на ищеца оспорване на заключението по изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът намира, че при определяне размера на наемното обезщетение за процесния период, вещото лице е съобразило всички релевантни обстоятелства свързани с търсенето и предлагането на подобни имоти, икономическите условия на пазара през процесния период, възможностите на имота за отдаването му под наем, както и сезонния характер на работата, извършвана от лицата, търсещи жилища под наем в този регион.

Предвид гореизложеното, съдът намира ищцовата претенция за основателна до размера на 7087,50 лева, като над този размер до претендирания такъв от 10000 лева, иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Основателността на главната претенция за заплащане на наемно обезщетение, налага извода за основателност и на претенцията за присъждане на лихва за забава върху главницата в размер на 7087,50 лева за периода от 29.07.2006г. до 28.07.2011г., която вещото лице изчислява в размер на 1988,68 лева. Поради липса на увеличение на претенцията за присъждане на лихви за забава, съдът счита, че същата следва да бъде присъдена в претендирания с исковата молба размер, а именно – в размер на 500 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху главницата от 7087,50 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.07.2011г. да окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода по спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата Л. следва да бъдат присъдени заплатените по делото разноски, включая и адвокатско възнаграждение, общо в размер на 850,50 лева /осемстотин и петдесет лева и петдесет стотинки/, съразмерно с уважената част от предявените искове. Съответно на ответника следва да се присъдят заплатените по делото разноски общо в размер на 271,15 лева /двеста седемдесет и един лева и петнадесет стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Т.А.С. с ЕГН **********,*** да заплати на А.А.Л. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 7087,50 /седем хиляди и осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за ползите, от които ищцата е била лишена, поради невъзможността да ползва собствените си 46/60 ид.ч. /четиридесет и шест шестдесети идеални части/ от ДВОРНО МЯСТО, цялото на площ от 635 кв.м., съставляващо УПИ*** по плана на гр.О., ведно с 35/100 ид.ч. /тридесет и пет стотни идеални части/ от ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от изградената в това дворно място триетажна жилищна сграда, за периода от 29.07.2006г. до 28.07.2011г. вкл., ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 7087,50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2011г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Т.А.С. с ЕГН **********,*** да заплати на А.А.Л. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 7087,50 лева, за периода от 29.07.2006г. до 28.07.2011г. вкл.

ОСЪЖДА Т.А.С. с ЕГН **********,*** да заплати на А.А.Л. с ЕГН **********,***, сумата общо в размер на 850,50 лева /осемстотин и петдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща заплатени от ищцата Л. разноски по делото, включая и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА А.А.Л. с ЕГН **********,*** да заплати на Т.А.С. с ЕГН **********,***, сумата общо в размер на 271,15 лева /двеста седемдесет и един лева и петнадесет стотинки/, представляваща заплатени от ответника С. разноски по делото, включая и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: