Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                 20.12.2012 год.                        Гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несъбърският  районен съд, първи  състав

На четиринадесети декември  през две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                Председател: Евгени Узунов

 

Секретар: И.С.

Като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов

НАХД № 998 по описа на НРС за 2012 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

          Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН

          Обжалвано е наказателно постановление № 12-1200/2012 от 09.10.2012 год. на Главния Директор на Главна Дирекция „ Инспекция за държавен технически надзор” , с което на  „.....”ЕООД , ЕИК :  201189890 , със седалище и адрес на управление :ГР.Варна, ж.к. ....., представлявано от Б.П.К., ЕГН: **********   е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.55, ал.2 от ТИП, за нарушение по чл.7а т.3 във вр.с чл.27 ал.1 т.2 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори /обн.ДВ №  33/2003г. , изми доп. ДВ бр.18/2011г./    Жалбоподателят иска  да се отмени наказателното постановление, като неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание същият не се явява лично . Не се представлява.  

          Процесуален представител на Административно-наказващият орган призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

          Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

НРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.06.2012 г. св.Х. – служител на  на ДАМТН извършил проверка във хотел „.....” в к.к. „Слънчев бряг”. При проверката било констатирано, че в сградата е монтиран пътнически електрически асансьор със заводски № ....., товароподемност 450 килограма, осем спирки. Установили, че асансьорът е регистриран и има издаден акт за първоначален технически преглед от 07.01.2007 г, а поддържането на асансьора се извършвало от „.....”ЕООД.При проверката се установило, че на въпросния асансьор след първоначалния преглед не е бил извършван периодичен технически преглед съгласно изискванията на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори, а самата уредба била в експлоатация и поддържана от фирма „.....”ЕООД. Свидетелят установил, че в момента на и проверката превозва хора. Т.е. бил в експлоатация.

Впоследствие на 12.07.2012 г. св. Х. съставил АУАН №7-399 /2012 г. на жалбоподателя  като приел, че е нарушена разпоредбата на чл.7а, т.3 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба и разпоредбата на чл.12, т.3 от същата наредба. Въз основа на него главния директор на ГД ИДТН издал обжалваното наказателно постановление като за нарушението по чл.7а, т.3 от Наредбата за безопасна експлоатация и техническия надзор на асансьори на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 300 лева

С оглед така описаната фактическа обстановка, съдът приема  че наказаното лице е извършило административното нарушение, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност

По делото безспорно е установено извършването на административните нарушения, за които е издадено обжалваното НП.

От събраните по делото доказателства става ясно, че по силата на сключен договор за поддръжка на асансьорната уредба от 01.06.2012 г. „.....”ЕООД. е имал ангажиментите да поддържа асансьорната уредба в хотела. Липсват данни към момента на проверката този договор да е бил прекратен по предвидения в договора или закона ред. Съгласно чл.7а, т.3 от НБЕТНА ползвателите и лицата, поддържащи асансьорите, са длъжни да не допускат експлоатацията на асансьори, когато на асансьорите не е извършен технически преглед съгласно чл. 24, ал. 1. В случая при проверката е констатирано, че на процесния асансьор е бил извършен първоначален технически преглед на 07.01.2007г. ., проверяващият е констатирал на 20.06.2012 г, че асансьора се експлоатира, а срока по чл.24, ал.1, т.2 от НБЕТНА (36 месеца) до следващия преглед е изтекъл на 07.01.2010 г, но такъв преглед не е бил извършен. В този смисъл безспорно е установено извършването на административното нарушение.

Доколкото договора за поддръжка на асансъорната уредба не е прекратен, ответника по касацията има качеството на лице поддържащо асансьора и следователно носи отговорност за задължението по чл.7а т.3 от НБЕТНА.

С оглед гореизложеното, жалбоподателя  следва да носи административно наказателна отговорност за извършеното административно нарушение.

При налагането на административното наказание за това нарушение АНО се е съобразил с нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Съгласно този текст от закона при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Съдът намира, че при определяне на наложеното административно наказание наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като е наложил административно наказание "имуществена санкция" към минималния размер. При индивидуализиране на наказанието административно-наказващия орган е взел предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. От наказателното постановление става ясно, че нарушението е извършено за първи път и няма доказателства ответника по касационната жалба да е извършил други нарушения.

В същото време обществените отношения свързани с безопасната експлоатация на асансьори превозващи хора са със специална закрила от страна на закона и тяхното нарушаване разкрива висока степен на обществена опасност. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай глоба в размер от 300 лева е справедлива и с нея биха се осъществили в достатъчна степен целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 12-1200/2012 от 09.10.2012 год. на Главния Директор на Главна Дирекция „ Инспекция за държавен технически надзор” , с което на  „.....”ЕООД , ЕИК :  201189890 , със седалище и адрес на управление :ГР.Варна, ж.к. ....., представлявано от Б.П.К., ЕГН: **********   е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.55, ал.2 от ТИП, за нарушение по чл.7а т.3 във вр.с чл.27 ал.1 т.2 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори /обн.ДВ №  33/2003г. , изми доп. ДВ бр.18/2011г./  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас  в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: